Карайотица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карайотица
Καρυώτισσα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 2 m
Население 1999 души (2001)

Кара̀йотица[1] или Карь̀отица или Кариотица (на гръцки: Καρυώτισσα, Кариотиса) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 1999 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на пет километра североизточно от Кадиново (Галатадес) и на седем километра западно от демовия център град Енидже Вардар (Яница).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Старото село е било разположено на брега на Ениджевардарското езеро, на пет километра южно от сегашното.

Към 1527-1532 година Карайотиса е вакъф на потомци на Евренос бей в казата Йенидже и Вардар и наброява 111 ханета и 13 неженени мъже.[2]

В началото на XX век Карайотица е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Карайотица (Врастия) брои 120 жители българи и 30 цигани.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карайотица (Karayotitza) има 176 българи патриаршисти гъркомани.[4] В селото има църква „Св. Лука“ или „Св. Богородица“, която днес се намира извън самото село[5].

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи... На 18 януари 1907 задържах ятак на българите в гората на Кариотица, като знаех отпреди, че щеше да мине оттам.[6]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Кариотица (Карич), 2/III, 3 1/2 ч. от Аларя. Всичко 43 къщи: 14 български екзархийски, 8 български патриаршистки, 12 турски и 9 цигански – всички чифлик. Поминъкът е земеделие и малко пчеларство и рогозинарство. Черквата и вакъфското училище – в ръцете на гъркоманите. За първа година се отваря българско училище. За училищно помещение служи една стаица земница без таван, с огнище, големина 3Х3Х2 m, с две малки прозорчета без стъкла. В него живее и учителят.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Карайотица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. При преброяването от 1920 година Кариотица има 293 жители. Българското му население се изселва и на негово място са настанени тракийски гърци бежанци от село Неохори, околия Деркос.[9] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 244 бежански семейства с 823 души.[10] След пресушаването на Ениджевардарското езеро в средата на 30-те години селото се оживява.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карайотица
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Свирков – Глувиот (1877 – 1973), селски куриер на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Теодорос Милидис (р.1951), гръцки политик от Нова демокрация[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Георгиев (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 130-131.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  5. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.493.
  6. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
  7. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 850.
  9. Кариотица на сайта на Дем Александър Велики[неработеща препратка]
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 143.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  13. Νέα Δημοκρατία
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 172.
     Портал „Македония“         Портал „Македония