Пласничево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крия Вриси.

Пласничево
Κρύα Βρύση
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 3 m
Население (2001) 6535 души
Покровител Свети Мина[1]
Пощенски код 583 00
Телефонен код 23820-6

Пласничево (на гръцки: Κρύα Βρύση, Крия Вриси, до 1927 година Πλάσνα, Пласна[2]) е град в Република Гърция, дем Пела на административна област Централна Македония с 6535 жители (2001). В 1930-те години към Пласничево е присъединено и съседното село Прѝзна[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Пласничево и Призна са села в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пласничево живеят 200 българи и 56 цигани, а в Призна 65 българи и 95 цигани.[4] Всички жители на двете села са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пласничево има 264, а в Призна 80 българи патриаршисти гъркомани. [5]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война двете села са окупирани от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остават в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Пласничево (Πλασνίτσιοβον) като село населено със „славяногласни елини“.[7]

В 1926 година Призна е прекръстено на Врасти (Βραστή),[8] а на следващата година Пласничево на Крия Вриси. През 20-те години на XX век в Пласничево са заселени понтийски гърци от Съветския съюз.[9] Според преброяването от 1928 година, Пласничево е бежанско село с 35 бежански семейства и 120 души.[10] След пресушаването на Ениджевардарското езеро в 30-те години част жителите на Плугар се изселват в Пласничево.[11]

По време на Втората световна война Пласничево е база на паравоенната крайно дясна Национална армия на Гърция, ръководена от Георгиос Пулос.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пласничево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πλάσνα -- Κρύα Βρύση
  3. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902, стр.146.
  5. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.102-103.
  6. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
  7. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  8. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πρίσνα -- Βραστή
  9. История на Пласничево на сайта на Дем Пласнчево
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Кадиново на сайта на Дем Александър Велики
  12. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 160-161
     Портал „Македония“         Портал „Македония