Сарбегово
|
Сарбегово Δροσερό |
|
|---|---|
| — село — | |
  Сарбегово  Сарбегово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 11 m |
| Население | 496 души (2001) |
Сарбегово или Асарбегово (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Ασιάρ Βέη, Асяр Веи[1]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 496 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Солунското поле на 10 километра северно от Кадиново (Галатадес).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Сарбегово е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Асар бей (Assar-Bey), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Сарбегово брои 300 жители българи и 100 турци.[4]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Сар бегово) минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарбегово (Sarbegovo) има 360 българи екзархисти.[6]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Сарбегово, 5/III, 1 3/4 ч. от Свети Георги. Всичко 59 къщи: 32 български екзархийски и 27 турски. От българските къщи само три свойщина. Поминъкът е земеделие. Черквата е затворена. Тя няма никакви имоти. Училището е двуетажно, една класна стая, големина 5Х3Х2 1/2 m, дюшеме, таван, добре осветлявана.[7] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българското и турското му население се изселва и на негово място след Гръцко-турската война в 1922 година са настанени гърци бежанци от село Тайфири (Тайфуркьой) в Източна Тракия и Ираклио, Никомидийско в Мала Азия, а в 1925 година в селото се заселват и власи.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Дросерон. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 75 бежански семейства с 264 души.[9] По време на Гражданската война през февруари 1946 година селото е напуснато от жителите си. На 3 юли 1947 година цялото село с изключение на десетина къщи и църквата е изгорено. Жителите на Сарбегово се връщат в селото в 1950 година след края на войната.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сарбегово
Антониос Папапетру (Αντώνιος Παπαπέτρου), гръцки андартски деец, агент от втори ред[10]- Димитриос Карантонис (Δημήτριος Καραντώνης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убива двама свои нападатели българи, а след това е арестуван от турските власти[10]
- Йоанис Граматикас (Ιωάννης Γραμματίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[10]
- Константинос Граматикас (Κωνσταντίνος Γραμματίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит с роднината си Йоанис Граматикас от българска чета[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ασιάρ Βέη -- Δροσερόν
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 572.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
- ↑ Сарбегово на сайта на Дем Александър Велики
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
