Сарбегово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сарбегово
Δροσερό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 11 m
Население 496 души (2001)

Сарбегово или Асарбегово (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Ασιάρ Βέη, Асяр Веи[1]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 496 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 10 километра северно от Кадиново (Галатадес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Сарбегово е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Асар бей (Assar-Bey), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Сарбегово брои 300 жители българи и 100 турци.[4]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Сар бегово) минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарбегово (Sarbegovo) има 360 българи екзархисти.[6]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Сарбегово, 5/III, 1 3/4 ч. от Свети Георги. Всичко 59 къщи: 32 български екзархийски и 27 турски. От българските къщи само три свойщина. Поминъкът е земеделие. Черквата е затворена. Тя няма никакви имоти. Училището е двуетажно, една класна стая, големина 5Х3Х2 1/2 m, дюшеме, таван, добре осветлявана.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българското и турското му население се изселва и на негово място след Гръцко-турската война в 1922 година са настанени гърци бежанци от село Тайфири (Тайфуркьой) в Източна Тракия и Ираклио, Никомидийско в Мала Азия, а в 1925 година в селото се заселват и власи.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Дросерон. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 75 бежански семейства с 264 души.[9] По време на Гражданската война през февруари 1946 година селото е напуснато от жителите си. На 3 юли 1947 година цялото село с изключение на десетина къщи и църквата е изгорено. Жителите на Сарбегово се връщат в селото в 1950 година след края на войната.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сарбегово
  • Flag of Greece.svg Антониос Папапетру (Αντώνιος Παπαπέτρου), гръцки андартски деец, агент от втори ред[10]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Карантонис (Δημήτριος Καραντώνης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убива двама свои нападатели българи, а след това е арестуван от турските власти[10]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Граматикас (Ιωάννης Γραμματίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[10]
  • Flag of Greece.svg Константинос Граматикас (Κωνσταντίνος Γραμματίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит с роднината си Йоанис Граматикас от българска чета[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ασιάρ Βέη -- Δροσερόν
  2. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 572.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  7. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  8. Сарбегово на сайта на Дем Александър Велики
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония