Кониково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кониково
Δυτικό
Старата и новата църква
Старата и новата църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Боймия
Надм. височина 70 m
Население 454 души (2011 г.)
Пощенски код 58005
Телефонен код 23820
Кониково в Общомедия

Конѝково[1] (на гръцки: Δυτικό, Дитико, катаревуса: Δυτικόν, Дитикон, до 1950 година Στίβα или Στοίβα, Стива,[2] до 1926 година Κονίκοβο, Кониково, катаревуса Κονίκοβον, Кониковон[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 70 m надморска височина в северозападния край на Солунското (или Пазарското поле) на 20 km североизточно от Енидже Вардар (Яница).[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Кониково, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Кониково е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКониноно като българско село.[5]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[6]

На австрийската военна карта е отбелязано като Коникова (Konikova), на картата на Кондоянис е отбелязано като Кониковон (Κονίκοβον), християнско село.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кониково има 170 жители българи.[8]

По-късно селото отново става екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кониково има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[9]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Кониково, 16 /III, 1 3/4 ч. от Ливадица. Всичко 13 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават със земеделие, бубарство и лозарство. Във всяка къща живеят по две-три венчила. От Патриаршията е отказано преди 20 години. Черквата, отворена, не притежава нищо. Училището е двуетажно (вакъф), с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х5Х3 големина.[10]

По данни на Екзархията в 1910 година Кониково е чифлигарско село с 27 семейства, 129 жители българи и една черква.[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κονίκοβον) има 120 екзархисти.[7][12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кониково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кониково (Κονίκιοβο) като село с 68 мъже и 62 жени. Българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 16 имота на жители, преселили се в България.[7]

В 1924 година 121 души са изселени в България.[4] 15 български семейства се изселват в Горни Воден, Асеновградско и Пловдив.[14] В селото са заселени гърци бежанци.[4] В 1926 година е прекръстено на Стива (Στίβα),[15] а в 1950 година на Дитико.[4] Според преброяването от 1928 година Кониково е смесено местно бежанско село със 120 бежански семейства с 402 души.[16] Според Тодор Симовски селото е изцяло бежанско.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 130[4] 126[4] 363[4] 589[4] 660[4] 600[4] 419[4] 437[4] 476[4] 477 454

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кониково
  • Flag of Greece.svg Георгиос Серафим (Γεώργιος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905-1908 година, участва в сраженията при Голишани, Месимер и Патичино[17]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905-1908 година и местен ръководител[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Трайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Божигробски (? – 1871), български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Граматиков (? – 1902), български революционер, известен като Павле Капитан
  • Flag of Greece.svg Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905-1908 година и местен ръководител[17]
  • Flag of Greece.svg Ставрос Гусопулос (Σταύρος Γουσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Йоанис Фистопулос и Константинос Мазаракис, убит през 1906 година[17]
  • Flag of Greece.svg Христос Ицопулос (Χρήστος Ιστιόπουλος), гръцки андартски деец, четник[17]
  • Flag of Greece.svg Христос Серафим (Χρήστος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник, убит през 1905 година от български комити заедно с Атанасиос Христу[19]
Починали в Кониково
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Лятев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година край Кониково[20]
Свързани с Кониково
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов (1831 – ?), български свещеник от Додулари, проповядвал в Кониково между 1871-1910 година.[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 347
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 71. (на македонска литературна норма)
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  7. а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2019 г.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  10. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  11. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726 и 853.
  14. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
  15. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  16. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  17. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 124. (на гръцки)
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726.
  19. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125. (на гръцки)
  20. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
  21. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 36.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония