Направо към съдържанието

Кониково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кониково
Δυτικό
Старата и новата църква
Старата и новата църква
Гърция
40.8581° с. ш. 22.53° и. д.
Кониково
Централна Македония
40.8581° с. ш. 22.53° и. д.
Кониково
Воденско
40.8581° с. ш. 22.53° и. д.
Кониково
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областБоймия
Надм. височина70 m
Население454 души (2011 г.)
Пощенски код58005
Телефонен код23820
Кониково в Общомедия

Конѝково[1] (на гръцки: Δυτικό, Дитико, катаревуса: Δυτικόν, Дитикон, до 1950 година Στίβα или Στοίβα, Стива,[2] до 1926 година Κονίκοβο, Кониково, катаревуса Κονίκοβον, Кониковон[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 70 m надморска височина в северозападния край на Солунското (или Пазарското поле) на 20 km североизточно от Енидже Вардар (Яница).[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Кониково, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Кониково е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кониново като българско село.[5]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[6]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Коникова (Konikova),[7] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Кониковон (Κονίκοβον), християнско село.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кониково има 170 жители българи.[9]

По-късно селото отново става екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кониково има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[10]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Кониково, 16 /III, 1 3/4 ч. от Ливадица. Всичко 13 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават със земеделие, бубарство и лозарство. Във всяка къща живеят по две-три венчила. От Патриаршията е отказано преди 20 години. Черквата, отворена, не притежава нищо. Училището е двуетажно (вакъф), с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х5Х3 големина.[11] “

По данни на Екзархията в 1910 година Кониково е чифлигарско село с 27 семейства, 129 жители българи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κονίκοβον) има 120 екзархисти.[8][13]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кониково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кониково (Κονίκιοβο) като село с 68 мъже и 62 жени. Българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 16 имота на жители, преселили се в България.[8]

В 1924 година 121 души са изселени в България.[4] 15 български семейства се изселват в Горни Воден, Станимашко, и Пловдив.[15] В селото са заселени гърци бежанци.[4] В 1926 година е прекръстено на Стива (Στίβα),[16] а в 1950 година на Дитико.[4] Според преброяването от 1928 година Кониково е смесено местно бежанско село със 120 бежански семейства с 402 души.[17] Според Тодор Симовски селото е изцяло бежанско.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Кониково на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Църланга[18] Τσορλάγκα Маврос Лонгос Μαύρος Λόγγος[19] местност на С от Кониково[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 130[4] 126[4] 363[4] 589[4] 660[4] 600[4] 419[4] 437[4] 476[4] 477 454 387

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Кониково
  • Георгиос Серафим (Γεώργιος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905 и 1908 година, участва в сраженията при Голишани, Месимер и Патичино[20]
  • Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905 и 1908 година и местен ръководител[20]
  • Лазо Трайков (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[21]
  • Павел Божигробски (? – 1871), български духовник
  • Павел Граматиков (? – 1902), български революционер, известен като Павле Капитан
  • Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905 и 1908 година и местен ръководител[20]
  • Ставрос Гусопулос (Σταύρος Γουσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Йован Фистов и Константинос Мазаракис, убит през 1906 година[20]
  • Христос Ицопулос (Χρήστος Ιστιόπουλος), гръцки андартски деец, четник[20]
  • Христос Серафим (Χρήστος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник, убит през 1905 година от български комити заедно с Атанасиос Христу[22]
Починали в Кониково
  • Иван Лятев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година край Кониково[23]
Свързани с Кониково
  • Иван Ангелов (1831 – ?), български свещеник от Додулари, проповядвал в Кониково между 1871 и 1910 година.[24]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 347
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 71. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  6. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  7. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  8. ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 5 август 2019 г.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  11. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  12. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  13. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726 и 853.
  15. ↑ Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
  16. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  20. ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 124. (на гръцки)
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726.
  22. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125. (на гръцки)
  23. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
  24. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 36.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кониково&oldid=12367790“.