Кониково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кониково
Δυτικό
Старата и новата църква.
Старата и новата църква.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Боймия
Надм. височина 62 m
Население (2001) 477 души

Конѝково[1] (на гръцки: Δυτικό, Дитико, катаревуса: Δυτικόν , Дитикон, до 1950 Στίβα или Στοίβα, Стива,[2] до 1926 Κονίκοβο, Кониково, катаревуса Κονίκοβον, Кониковон[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на административна област Централна Македония. Селото има население от 477 души (2001)

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападния край на Солунското (или Пазарското поле) на 20 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Кониково, пред Хилми паща за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКониноно като българско село.[4]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Кониково има 170 жители българи.[6]

По-късно селото отново става екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кониково има 200 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Кониково, 16 /III, 1 3/4 ч. от Ливадица. Всичко 13 български екзархийски къщи, чифлик. Поминават със земеделие, бубарство и лозарство. Във всяка къща живеят по две-три венчила. От Патриаршията е отказано преди 20 години. Черквата, отворена, не притежава нищо. Училището е двуетажно (вакъф), с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х5Х3 големина.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Кониково е чифлигарско село с 27 семейства, 129 жители българи и една черква.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кониково е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година е прекръстено на Стива (Στίβα),[11] а в 1950 година на Дитико. В селото са заселени гърци бежанци, а 15 български семейства се изселват в Горни Воден, Асеновградско и Пловдив[12]. Според преброяването от 1928 година Кониково е смесено местно бежанско село със 120 бежански семейства със 402 души.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кониково
  • Flag of Greece.svg Георгиос Серафим (Γεώργιος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905-1908 година, участва в сраженията при Голишани, Месимер и Патичино[14]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905-1908 година и местен ръководител[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Трайков (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Божигробски (? - 1871), български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Граматиков (? - 1902), български революционер, известен като Павле Капитан
  • Flag of Greece.svg Йоанис Ицопулос (Ιωάννης Ιτσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Константинос Мазаракис между 1905-1908 година и местен ръководител[14]
  • Flag of Greece.svg Ставрос Гусопулос (Σταύρος Γουσόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Йоанис Фистопулос и Константинос Мазаракис, убит през 1906 година[14]
  • Flag of Greece.svg Христос Ицопулос (Χρήστος Ιστιόπουλος), гръцки андартски деец, четник[14]
  • Flag of Greece.svg Христос Серафим (Χρήστος Σεραφείμ), гръцки андартски деец, четник, убит през 1905 година от български комити заедно с Атанасиос Христу[16]
Починали в Кониково
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Лятев (? - 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година край Кониково[17]
Свързани с Кониково
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов (1831 - ?), български свещеник от Додулари, проповядвал в Кониково между 1871-1910 година[18].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.347
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Στοίβα -- Δυτικόν
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κονίκοβον -- Στοίβα
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 147.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  8. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  9. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 726 и 853.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. а б в г д Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 124.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 726.
  16. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 125.
  17. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
  18. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.36.
     Портал „Македония“         Портал „Македония