Гюпчево
| Гюпчево Γυψοχώρι | |
| — село — | |
  Гюпчево  Гюпчево  Гюпчево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 20 m |
| Население | 307 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 583 00 |
| Телефонен код | 2382 |
Гюпчево (на гръцки: Γυψοχώρι, Гипсохори, катаревуса Γυψοχώριον, Гипсохорион, до 1926 година Γύψοβο, Гипсово или Γιούψοβο, Гюпсово[1]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 20 m надморска височина в Солунското поле на 5 km северно от Кадиново (Галатадес).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Атанасий“ в Гюпчево е построена в 1857 (или 1851) година. В началото на XX век Гюпчево е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гюпчево брои 260 жители българи.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гюпчево (Guioptchevo) има 360 българи екзархисти.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Джупчево (Ђупчево) има 37 къщи славяни християни.[5]
В 1924 година в България се изселват 33 местни жители и на тяхно място са настанени 10 семейства понтийски гърци бежанци от Турция или 33 души.[2] В 1926 година селото е прекръстено на Гипсохорион. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 13 бежански семейства с 37 души.[6] Според Тодор Симовски селото е смесено местно-бежанско. Статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година показва, че в селото има 60 бежанци.[2]
През Втората световна война 47 души от селото членуват в Солунския български клуб и притежават лични карти.[7]
По време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) няколко семейства и отделни хора емигрират в социалистическите страни.[2] От 428 жители в 1991 година според Симовски местните са абсолютно мнозинство.[2]
Селото произвежда ябълки, пшеница, бостан, като е развито и скотовъдството.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 225[2] | 233[2] | 286[2] | 345[2] | 384[2] | 409[2] | 419[2] | 447[2] | 428[2] | 470 | 378 | 307 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Гюпчево
Андон Поппетров, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]- Атанас Новаков, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
Атанас Мицанга, български революционер от ВМОРО[8]- Атанас Писмишев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
- Ване Каравасилев, български революционер от ВМОРО[8]
- Ване Писмишев, гръцки андартски деец[9]
- Васил Карандонов, български революционер от ВМОРО[8]
- Георги Карамзалиев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
- Георги Мицангов, български революционер от ВМОРО[8]
- Георги Папастанков, български революционер от ВМОРО[8]
- Глигор Делев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
- Гонджо Клайчев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
- Димитър Димилиев, български революционер от ВМОРО[8]
- Димитър Карандонов, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
- Евтим Карандонов, български революционер от ВМОРО[8]
- Иван Каравасилев, гръцки андартски деец[9]
- Иван Мицангов, български революционер от ВМОРО[8]
- Иван Узунов, български революционер от ВМОРО[8]
- Иван Писмишев, български революционер от ВМОРО[8]
- Костадин Делев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
- Кръстьо Узунов (1875 - 1946), български революционер от ВМОРО[8]
- Кръсто Камчев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
- Никола Каравасилев, български революционер от ВМОРО[8]
- Ристо Самарджиев, български революционер от ВМОРО[8]
- Ристо Тръпчев, български революционер от ВМОРО[8]
- Петре Камче, български революционер от ВМОРО[8]
- Стоян Камчев, български революционер от ВМОРО[8]
- Томо Узунов, български революционер от ВМОРО[8]
- Починали в Гюпчево
- Христо Даскалов (? – 1907), гръцки андарт
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 68. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 95.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 79.
- ↑ а б в г д е ж з и к Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 80.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
