Направо към съдържанието

Горно Крушари

Горно Крушари
Έσω Αχλαδοχώρι
— село —
Гърция
40.7238° с. ш. 22.2271° и. д.
Горно Крушари
Централна Македония
40.7238° с. ш. 22.2271° и. д.
Горно Крушари
Воденско
40.7238° с. ш. 22.2271° и. д.
Горно Крушари
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле

Горно Крушари (на гръцки: Έσω Αχλαδοχώρι, катаревуса: Έσω Αχλαδοχώριον, до 1926 година Έσω Κρουσάρ, Есо Крусар или Άνω Κρούσαρι, Ано Крусари[1]) е историческо село в Гърция, дем Пела, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в Солунското поле, югозападно от град Енидже Вардар (Яница).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Горно Крушари е част от Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Крушар (Krušar),[3] също и на картата на Йоргос Кондоянис – Крусари (Κρουσάρι).[4]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Крушари (Армут) (Gorno Krouchari Armout) има 512 българи екзархисти. Селото би могло да е и Крушари. Бранков дава и село Дорт Армуд (Deurt-Armoud) с 285 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в Армудзи Кросари (Αρμουντζί Κροσάρι) има 50 цигани мюсюлмани.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година е окупирано от гръцки части. Регистрирано е като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ и цигански език. След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Преброяването в 1913 година показва Ано Крусари (Άνω Κρουσάρι) като село с 45 мъже и 40 жени.[4]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Крушар има 5 къщи славяни християни и 4 къщи цигани мохамедани.[7]

В 1924 година мюсюлманските му жители се изселват в Турция и селото е изоставено. В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Есо Ахладохорион, тоест Вътрешно Крушево село.[4]

Землището е присъединено към това на Горно Власи.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 85[2] 91[2] 82[2] 33[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 66. (на македонска литературна норма)
  3. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  4. а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 10 юли 2019 г.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  6. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)