Иван Пальошев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Пальошев
български революционер
Роден
1880 г.

Иван Кр. Пальошев, Пайльошев или Пайльош или Палеота, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Македонската федеративна организация, по-късно ренегат, преминал на сръбска служба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пальошев е роден в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя, днес Яница, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник, а по-късно и десетар, при Апостол войвода. По-същото време брат му Дивиниш Пальошев участва в гъркоманска чета[1]. След Младотурската революция Апостол Петков се прехвърля за кратко в България и оставя Иван Пальошев и Стоян Бозецки да командват четата. Постепенно Иван Пальошев се корумпира от дадената му власт в отсъствието на Апостол войвода[2]. На една гъркоманска сватба в Гюпчево се стига до кървава саморазправа с гръцки андарти, след като Пальошев е поръчал на музикантите песента „Надвор от Гуменджа“. Според Тома Николов причина за скандала, при който загиват сватбари и четници, са именно гръцките андарти[3].

Четата на Иван Пальошев, март 1915 г.[4]

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода в чета №41, а по-късно служи в 13 кукушка и 15 щипска дружина, а през Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[5]

След войната подпомага възстановяването на ВМОРО и участва във Валандовската акция. През Първата световна война служи в Планинската дивизия и като командир на разузнавателна група към щаба на Македонския фронт.[19][20] На 16 декември 1920 година участва в учредяването на Илинденската организация[21]

След войната Пальошев се включва в дейността на Македонската федеративна организация на Филип Атанасов и Никола Юруков. При сблъсъка на МФО и ВМРО Пальошев бяга в Сърбия и минава на сръбска служба. През октомври 1923 година устройва засада на войводата Георги Хаджимитрев при Милетково и в сражението те губят четника Мустафа Мехмедов от Нъте и куриера Кръстю Георгиев от Милетково.[22]

На 14 февруари 1923 година струмишкият войвода Георги Въндев извършва атентат срещу Пальошев и други федералисти в кафене на центъра на Струмица. Пальошев е тежко ранен, а помощникът му Халил Пехливанов е убит.[23] Към 7 април 1924 година Пальошев продължава дейността си и мобилизира хора от струмишките села за федералистката си чета.[24] През август 1924 година Георги Хаджимитрев изпраща четника Ив. Марков, който сполучливо извършва атентат в Гевгели срещу Пальошев, който е тежко ранен, а двама негови четници и един акцизен агент са убити.[25]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124-136
  2. Николов, Тома. Спомени от моето минало, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989
  3. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.252
  4. ДА – Благоевград, ф.1599, оп. 1, а.е. 135, л. 4
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 530, 893.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 663.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 131.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14-15, 754.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 256.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 806, 807.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 596 - 597.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 751.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 92, 95.
  19. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.282.
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
  21. виж: s:Протокол за създаване на организацията Илинден
  22. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 135.
  23. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.112
  24. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.120
  25. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.
     Портал „Македония“         Портал „Македония