Иван Пальошев
Иван Пальошев | |
български революционер | |
Роден |
1880 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1933 г.
|
Иван Кръстев Пальошев, (Пайльошев), известен още като Пайльоша или Палеота, е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Македонската федеративна организация, по-късно ренегат, преминал на сръбска служба.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пальошев е роден в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя, днес Яница, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник, а по-късно и десетар, при Апостол войвода. По-същото време брат му Дивиниш Пальошев участва в гъркоманска чета.[1] След Младотурската революция Апостол Петков се прехвърля за кратко в България и оставя Иван Пальошев и Стоян Бозецки да командват четата. Постепенно Иван Пальошев се корумпира от дадената му власт в отсъствието на Апостол войвода.[2] На една гъркоманска сватба в Гюпчево се стига до кървава саморазправа с гръцки андарти, след като Пальошев е поръчал на музикантите песента „Надвор от Гуменджа“. Според Тома Николов причина за скандала, при който загиват сватбари и четници, са именно гръцките андарти.[3][4]
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода в чета №41, а по-късно служи в 13 кукушка и 15 щипска дружина, а през Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[6]
Чета № 41 на МОО с командир Иван Пальошев | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Ангел Стоянов | 28 | Ениджевардарско | Бубакево[7] | ||
Вангел Дубинов (Дубев, Дубин) | 25 | Ениджевардарско | Гумендже[8] | ||
Гоно Вълканов Мяската | 20 (21) | Ениджевардарско | Гумендже[9] | ||
Гоце Аргиров | 24 | Ениджевардарско | Енидже Вардар[10] | ||
Гоно Петров Азъров (Хазяров) | 30 (36) | Ениджевардарско | Гумендже[11] | ||
Димитър (Дино) Анъков (Аняков) | 38 (45) | Ениджевардарско | Крива[12] | ||
Димитър Шотев (Шодев) | 35 | Ениджевардарско | Гумендже[13] | ||
Иван Аврамчев | 21 | Ениджевардарско | Енидже Вардар[14] | ||
Иван Робков (Ропков) | 28 | Ениджевардарско | Крива[15] | ||
Костадин Хаджигаев | 22 | Ениджевардарско | Енидже Вардар[16] | ||
Мино Панайотов | 45 | Ениджевардарско | Гумендже[17] | ||
Никола Антонов | 33 (34) | Ениджевардарско | Енидже Вардар[18] | ||
Тодор Хаджимихайлов | 35 (37) | Ениджевардарско | Гумендже[19] | ||
Христо Божинов (Божанов) | 28 (30) | Ениджевардарско | Гумендже | бронзов медал[20] |
След войната подпомага възстановяването на ВМОРО и участва във Валандовската акция.[21] През Първата световна война служи в Планинската дивизия и като командир на разузнавателна група към щаба на Македонския фронт.[22][23] На 16 декември 1920 година участва в учредяването на Илинденската организация[24]
След войната Пальошев се включва в дейността на Македонската федеративна организация на Филип Атанасов и Никола Юруков. При сблъсъка на МФО и ВМРО Пальошев бяга в Сърбия и минава на сръбска служба. През октомври 1923 година устройва засада на войводата Георги Хаджимитрев при Милетково и в сражението те губят четника Мустафа Мехмедов от Нъте и куриера Кръстю Георгиев от Милетково.[25]
На 14 февруари 1923 година струмишкият войвода Георги Въндев извършва атентат срещу Пальошев и други федералисти в кафене на центъра на Струмица. Пальошев е тежко ранен, а помощникът му Халил Пехливанов е убит.[26] Към 7 април 1924 година Пальошев продължава дейността си и мобилизира хора от струмишките села за федералистката си чета.[27] През август 1924 година Георги Хаджимитрев изпраща четника Иван Марков, който сполучливо извършва атентат в Гевгели срещу Пальошев, който е тежко ранен, а двама негови четници и един акцизен агент са убити.[28]
Четата на Пальошев продължава да действа в Гевгелийско до 1933 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124 – 136
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 293 - 294.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 252
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 296.
- ↑ ДА – Благоевград, ф.1599, оп. 1, а.е. 135, л. 4
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 530, 893.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 131.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14 – 15, 754.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 256.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 806, 807.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 596 – 597.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 748.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 531.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 751.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 92, 95.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 340.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.282.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 122.
- ↑ виж: s:Протокол за създаване на организацията Илинден
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 135.
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.112
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр.120
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 136.
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на Македонската федеративна емигрантска организация
- Български революционери от Македония
- Родени в Енидже Вардар
- Македоно-одрински опълченци
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение
- Ренегати от ВМОРО и ВМРО
- Български военни дейци от Първата световна война
- Дейци на сръбската пропаганда в Македония
- Дейци на Илинденската организация