Бубакево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бубакево
Μεσιά
„Св. св. Константин и Елена“
Св. св. Константин и Елена
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 15 m
Население (2001) 316 души
Демоним бакьо̀вци[1]
Бубакево в Общомедия

Буба̀кево, Бабакьой или Баба̀ кь̀ой[2] (на гръцки: Μεσιά, Месия, до 1927 Μπαλμπακιόϊ, Бабакьой[3]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония с 1 159 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира западно в Солунското поле, на 4 километра югоизточно от Ашиклар (Европос), на 20 километра югоизточно от демовия център Гумендже (Гумениса) и на 30 североизточно от Енидже Вардар (Яница).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Бубакево е преобладаващо българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя.[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииБобатово като българско село.[5] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баба Кьой има 346 жители българи, 60 турци и 46 цигани.[6] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Baba-Keuy) има 448 българи екзархисти и в него работи българско училище с един учител и 24 ученика.[7]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Бабакьово (Баба кьой), 20 /III, 1 1/2 ч. от Тумба. Всичко 70 къщи: 50 български екзархийски и 20 турски. Българските къщи са чифлик. Поминъкът е земеделие и малко бубарство. От Патриаршията отказано преди 15 години. Черквата няма никакви имоти. Турците нямат училище.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Бубакево е чифлигарско село с 48 семейства, 314 жители българи и една черква.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бубакево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Бубакево попада в Гърция. През 20-те години цялото турско население и част от българското население на селото се изселва съответно в Турция и България. На негово място през септември 1923 година са настанени около 45 гръцки семейства от Гюмюрджина, а през август 1924 година около 80 семейства от източнотракийското село Елбасан.[4]

В 1927 година селото е прекръстено на Месия. В 1928 година Бубакево е представено като смесено местно-бежанско село с 88 семейства и 358 души.[11] Днес повечето семейства са бежански - две семейства са местни - Велинис и Теодорос Зикос, 6 семейства са каракачани и 1 е на понтийски гърци.[4]

В 1924 година джамията на селото, строена в XV - XVI век, е превърната в християнска църква „Св. св. Константин и Елена“.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бубакево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 475, 478.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009., стр. 687.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπαλμπακιόϊ -- Μεσιά
  4. а б в Сайт на бившия дем Ашиклар.
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 147.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  8. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  9. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. 19. Ιερός ναός Αγίου Κωνσταντίνου και Ελένης Μεσιάς. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 2014-06-23.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 663.
     Портал „Македония“         Портал „Македония