Бубакево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бубакево
Μεσιά
„Св. св. Константин и Елена“
Св. св. Константин и Елена
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 15 m
Население 316 души (2001)
Демоним бакьо̀вци[1]
Бубакево в Общомедия

Буба̀кево, Бабакьой или Баба̀ кь̀ой[2] (на гръцки: Μεσιά, Месия, до 1927 Μπαλμπακιόϊ, Бабакьой[3]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония с 1159 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира западно в Солунското поле, на 4 километра югоизточно от Ашиклар (Европос), на 20 километра югоизточно от демовия център Гумендже (Гумениса) и на 30 североизточно от Енидже Вардар (Яница).

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Тумба, на 1 km югозападно от Бубакево има селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Бубакево е преобладаващо българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя.[5] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииБобатово като българско село.[6]

На австрийската военна карта е отбелязано като Бабакьой Вардар (Babaköj Vardar), а на картата на Кондоянис е отбелязано като Бабакьой (Μπαμπάκιοϊ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Бабакьой (Μπαμπάκιοϊ) е село с 35 християнски семейства.[7]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баба Кьой има 346 жители българи, 60 турци и 46 цигани.[8] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Baba-Keuy) има 448 българи екзархисти и в него работи българско училище с един учител и 24 ученика.[9]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Бабакьово (Баба кьой), 20 /III, 1 1/2 ч. от Тумба. Всичко 70 къщи: 50 български екзархийски и 20 турски. Българските къщи са чифлик. Поминъкът е земеделие и малко бубарство. От Патриаршията отказано преди 15 години. Черквата няма никакви имоти. Турците нямат училище.[10]

По данни на Екзархията в 1910 година Бубакево е чифлигарско село с 48 семейства, 314 жители българи и една черква.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Петгъс е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Μπαμπάκιοϊ) има 125 екзархисти и 75 мюсюлмани.[13][7]

Според Боривое Милоевич селото (Baba Kej) има 60 къщи християни славяни и 20 къщи мюсюлмани турци.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бубакево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Бубакево попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език и мюсюлманска религия и турски език. Преброяването в 1913 година показва Барбакьой (Μπαρμπάκιοϊ) като село с 215 мъже и 192 жени.[7] През 20-те години цялото турско население и част от българското население на селото се изселва съответно в Турция и България. На негово място през септември 1923 година са настанени около 45 гръцки семейства от Гюмюрджина, а през август 1924 година около 80 семейства от източнотракийското село Елбасан.[5]

В 1927 година селото е прекръстено на Месия. В 1928 година Бубакево е представено като смесено местно-бежанско село с 88 семейства и 358 души.[15] В началото на XXI век повечето семейства са бежански - две семейства са местни - Велинис и Теодорос Зикос, 6 семейства са каракачани и 1 е на понтийски гърци.[5]

В 1924 година джамията на селото, строена в XV – XVI век, е превърната в християнска църква „Св. св. Константин и Елена“.[16]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бубакево

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 475, 478.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009., стр. 687.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπαλμπακιόϊ -- Μεσιά
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/46902/2465/28-9-1994 - ΦΕΚ 840/Β/11-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 29 юни 2018.
  5. а б в Сайт на бившия дем Ашиклар.
  6. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  7. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 26 август 2019 г.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  10. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  11. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  12. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. 19. Ιερός ναός Αγίου Κωνσταντίνου και Ελένης Μεσιάς. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 23 юни 2014.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 663.
     Портал „Македония“         Портал „Македония