Ашиклар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За административната единица вижте Ашиклар (дем).

Ашиклар
Ευρωπός
— село —
Църква в Ашиклар
Църква в Ашиклар
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Площ 25,9 km²[1]
Надм. височина 125 m
Население 2425 души (2001)
Ашиклар в Общомедия

Ашиклар или Шикла̀ра, Шиклари или Шикла̀ре[2] (на гръцки: Ευρωπός, Европос, до 1925 година Ισικλάρ, Исиклар или Ασικλάρ, Асиклар[3]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония, област Централна Македония с 2425 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западния край на Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и античност[редактиране | редактиране на кода]

Ашикларският курос

Югоизточно от селото е разкрита праисторическа селищна могила, а на два хълма южно и югоизточно от селото има античен град, който понякога се идентифицира с античния Европос.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Ашиклар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта селото е отбелязано като Ишиклар (Išiklar).[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ашъклари има 30 жители българи християни и 655 турци.[6] Според спомени на жители на околни села част от населението на Шиклара се състои от катили, известни със своите золуми, включително и убийства.[7]

В 1910 година в Ашиклар е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Кьорпе Ибрахим.[8]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ισικλάρ) има 1200 мюсюлмани.[5][9]

По данни на Българската екзархия в 1910 година Шаклара има 211 семейства и 1211 жители турци.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ашиклар остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с мюсюлманска религия и турски език. Преброяването в 1913 година показва Асиклар (Ασηκλάρ) като село с 476 мъже и 354 жени.[5]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ашиклар има 350 къщи турци.[11]

След Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва и през септември 1924 година в него са настанени първите гръцки бежанци - 277 семейства от село Фуладжък и 9 семейства от Къздервент, Никомидийско, 83 семейства от Чанта, Източна Тракия, 7 семейства понтийски гърци и 2 арменски семейства. В 1925 година името на селото е променено на Европос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 388 семейства и 1393 жители бежанци.[12]

В 1925 – 1927 година е изградена църквата „Свети Георги“, трикорабна тухлена базилика с женска църква. В 1978 – 1980 на нейно място е построена голяма трикорабна базилика с купол и женска църква, също посветена на Свети Георги.[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на убитите гърци в Мала Азия и Тракия
Маслина, донесена от Фуладжък
  • 1920 – 896 жители
  • 1928 – 1338 жители
  • 1940 – 1671 жители
  • 1951 – 1632 жители
  • 1961 – 1874 жители
  • 1971 – 1750 жители
  • 1981 – 1756 жители
  • 1991 – 2345 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ашиклар
  • Flag of Turkey.svg Кязим, главатар на разбойническа банда, тероризираща българските села, убит в началото на ХХ век по нареждане на ВМОРО[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. dlib.statistics.gr.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330, 291.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  5. а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  7. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330-332, 476.
  8. Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 3.
  9. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  10. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στον Ευρωπό του Νομού Κιλκίς. // Promo.cross. Посетен на 21 юни 2014. Архив на оригинала от 2018-04-04 в Wayback Machine.
  14. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 331, 476, 479, 501-503, 506, 561, 563.
     Портал „Македония“         Портал „Македония