Вардаровци

Вардаровци Αξιοχώρι
	Вардаровци Координати: 40°52′27.99″ с. ш. 22°38′31.99″ и. д. / 40.874444° с. ш. 22.642222° и. д. Вардаровци Вардаровци
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пеония
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	74 m
Население	303 души (2011 г.)
Пощенски код	61200
Телефонен код	23430

Вардаро̀вци^[1] (на гръцки: Αξιοχώρι, Аксиохори, катаревуса: Αξιοχώριον, Аксиохорион, до 1928 година Βαρδαρόφτσα, Вардарофца^[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 431 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от река Вардар (Аксиос), на 16 километра южно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Вардаровско селище

Южно от селото е разкрито Вардаровското селище от бронзовата и историческата епоха.^[3]

Според някои сведения край селото е намерен граничен надпис, подобен на Наръшкия надпис, маркиращ българо-византийската граница в началото на X век. Днес паметникът е изгубен за науката.^[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Вардаровци е българско село в Кукушката каза (Аврет Хисар) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вардоровци (Vardorovtzi) е посочено като село с 50 домакинства и 239 жители българи и 27 турци.^[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вардаровци живеят 230 българи християни.^[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[7]

В 1904 година жителите на Вардаровци се обращът към генералния инспектор на румелийските вилаети с молба да се отвори църквата им, за да могат да се молят на майчиния си език:

„

Още на 20 май т.г. със заявление до кукушкия каймакамин и до Св. Екзархия, подписано от всички селяни, съобщихме, че занапред ще се молиме Богу и ще учиме децата си на майчиния български език и че ще припознаваме върховенството на Българската екзархия... Мухтар: Трайко Митре, ази и първенци Атанас Трайков, Гоно Делиьов, Атанас Попов, Васил Митрев, Пено Митре, Лазар Константинов.^[8]

“

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вардоровци (Vardorovtzi) има 360 жители българи екзархисти.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Вардаровци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място в 20-те години са заселени гърци бежанци. В 1928 година Вардаровци е представено като чисто бежанско село със 126 бежански семейства и 51 жители общо.^[11] В същата 1928 година името на селото е преведено като Аксиохори, в превод Вардарово село.

Прекръстени с официален указ местности в община Вардаровци на 31 юли 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Кисопру Оваси^[12]	Κιεοπροΰ Όβασί	Гефира	Γέφυρα^[13]	местност на И от Вардаровци и на Ю от Ада тепе^[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вардаровци

Георги Танев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[14]
Димитър Йованов (Δημήτριος Γιοβάν), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище^[15]
Димитър (Митьо) Запрев Костадинов (1888 – 1915), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина^[16] Загинал през Първата световна война.^[17]
Трайо Антонов (Τράιος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище^[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.353
↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων.
↑ Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, С. 1931 стр. 17
↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 503.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
↑ ^а ^б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 688.
↑ ^а ^б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 91. (на гръцки)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 19

[1] Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.353

[2] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Διαρκής_κατάλογος-3] ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων.

[4] Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, С. 1931 стр. 17

[5] Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.

[7] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.

[8] Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 503.

[9] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)

[10] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.

[11] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30

[Ген-12] а ^б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-13] Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)

[14] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 688.

[manos.90.-15] а ^б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 91. (на гръцки)

[16] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.

[17] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 19

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]