Вардаровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вардаровци
Αξιοχώρι
Гърция
40.8744° с. ш. 22.6422° и. д.
Вардаровци
Централна Македония
40.8744° с. ш. 22.6422° и. д.
Вардаровци
Кукушко
40.8744° с. ш. 22.6422° и. д.
Вардаровци
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Солунско поле
Надм. височина 74 m
Население 431 души (2001)

Вардаро̀вци[1] (на гръцки: Αξιοχώρι, Аксиохори, катаревуса: Αξιοχώριον, Аксиохорион, до 1928 Βαρδαρόφτσα, Вардарофца[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 431 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от река Вардар (Аксиос), на 16 километра южно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Южно от селото е разкрито Вардаровското селище от бронзовата и историческата епоха.[3]

Според някои сведения край селото е намерен граничен надпис, подобен на Наръшкия надпис, маркиращ българо-византийската граница в началото на X век. Днес паметникът е изгубен за науката.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Вардаровци е българско село в Кукушката каза (Аврет Хисар) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вардоровци (Vardorovtzi) е посочено като село с 50 домакинства и 239 жители българи и 27 турци.[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вардаровци живеят 230 българи християни.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7]

В 1904 година жителите на Вардаровци се обращът към генералния инспектор на румелийските вилаети с молба да се отвори църквата им, за да могат да се молят на майчиния си език:

Още на 20 май т.г. със заявление до кукушкия каймакамин и до Св. Екзархия, подписано от всички селяни, съобщихме, че занапред ще се молиме Богу и ще учиме децата си на майчиния български език и че ще припознаваме върховенството на Българската екзархия... Мухтар: Трайко Митре, ази и първенци Атанас Трайков, Гоно Делиьов, Атанас Попов, Васил Митрев, Пено Митре, Лазар Константинов.[8]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вардоровци (Vardorovtzi) има 360 жители българи екзархисти.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Вардаровци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място в 20-те години са заселени гърци бежанци. В 1928 година Вардаровци е представено като чисто бежанско село със 126 бежански семейства и 51 жители общо.[11] В същата 1928 година името на селото е преведено като Аксиохори, в превод Вардарово село.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вардаровци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Танев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • Flag of Greece.svg Димитър Йованов (Δημήτριος Γιοβάν), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Митьо) Запрев Костадинов (1888 – 1915), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[14] Загинал през Първата световна война.[15]
  • Flag of Greece.svg Трайо Антонов (Τράιος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.353
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων.
  4. Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, С. 1931 стр. 17
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  8. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 503.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 688.
  13. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 91. (на гръцки)
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 19
     Портал „Македония“         Портал „Македония