Вардаровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вардаровци
Αξιοχώρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Солунско поле
Надм. височина 74 m
Население (2001) 431 души

Вардаро̀вци[1] (на гръцки: Αξιοχώρι, Аксиохори, катаревуса: Αξιοχώριον, Аксиохорион, до 1928 Βαρδαρόφτσα, Вардарофца[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 431 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от река Вардар (Аксиос), на 16 километра южно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Южно от селото е разкрито Вардаровското праисторическо селище.[3]

Според някои сведения край селото е намерен граничен надпис, подобен на Наръшкия надпис, маркиращ българо-византийската граница в началото на X век. Днес паметникът е изгубен за науката.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Вардаровци е българско село в Кукушката каза (Аврет Хисар) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вардоровци (Vardorovtzi) е посочено като село с 50 домакинства и 239 жители българи и 27 турци.[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вардаровци живеят 230 българи християни.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7]

В 1904 година жителите на Вардаровци се обращът към генералния инспектор на румелийските вилаети с молба да се отвори църквата им, за да могат да се молят на майчиния си език:

Още на 20 май т.г. със заявление до кукушкия каймакамин и до Св. Екзархия, подписано от всички селяни, съобщихме, че занапред ще се молиме Богу и ще учиме децата си на майчиния български език и че ще припознаваме върховенството на Българската екзархия... Мухтар: Трайко Митре, ази и първенци Атанас Трайков, Гоно Делиьов, Атанас Попов, Васил Митрев, Пено Митре, Лазар Константинов.[8]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вардоровци (Vardorovtzi) има 360 жители българи екзархисти.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Вардаровци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място в 20-те години са заселени гърци бежанци. В 1928 година Вардаровци е представено като чисто бежанско село със 126 бежански семейства и 51 жители общо.[11] В същата 1928 година името на селото е преведено като Аксиохори, в превод Вардарово село.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вардаровци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Танев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • Flag of Greece.svg Димитър Йованов (Δημήτριος Γιοβάν), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Митьо Запрев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[14]
  • Flag of Greece.svg Трайо Антонов (Τράιος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.353
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βαρδαρόφτσα -- Αξιοχώριον
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων.
  4. Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, С. 1931 стр. 17
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 162-163.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  8. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 503.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.98-99.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.688.
  13. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 91. (на гръцки)
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.263.
     Портал „Македония“         Портал „Македония