Вардаровци
|
Вардаровци Αξιοχώρι |
|
|---|---|
  Вардаровци  Вардаровци |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 74 m |
| Население | 431 души (2001) |
Вардаро̀вци[1] (на гръцки: Αξιοχώρι, Аксиохори, катаревуса: Αξιοχώριον, Аксиохорион, до 1928 Βαρδαρόφτσα, Вардарофца[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 431 души население (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено източно от река Вардар (Аксиос), на 16 километра южно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
Южно от селото е разкрито Вардаровското праисторическо селище.[3]
Според някои сведения край селото е намерен граничен надпис, подобен на Наръшкия надпис, маркиращ българо-византийската граница в началото на X век. Днес паметникът е изгубен за науката.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Вардаровци е българско село в Кукушката каза (Аврет Хисар) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вардоровци (Vardorovtzi) е посочено като село с 50 домакинства и 239 жители българи и 27 турци.[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вардаровци живеят 230 българи християни.[6]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7]
В 1904 година жителите на Вардаровци се обращът към генералния инспектор на румелийските вилаети с молба да се отвори църквата им, за да могат да се молят на майчиния си език:
| „ | Още на 20 май т.г. със заявление до кукушкия каймакамин и до Св. Екзархия, подписано от всички селяни, съобщихме, че занапред ще се молиме Богу и ще учиме децата си на майчиния български език и че ще припознаваме върховенството на Българската екзархия... Мухтар: Трайко Митре, ази и първенци Атанас Трайков, Гоно Делиьов, Атанас Попов, Васил Митрев, Пено Митре, Лазар Константинов.[8] | “ |
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вардоровци (Vardorovtzi) има 360 жители българи екзархисти.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Вардаровци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място в 20-те години са заселени гърци бежанци. В 1928 година Вардаровци е представено като чисто бежанско село със 126 бежански семейства и 51 жители общо.[11] В същата 1928 година името на селото е преведено като Аксиохори, в превод Вардарово село.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вардаровци
Георги Танев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
Димитър Йованов (Δημήτριος Γιοβάν), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[13]- Димитър (Митьо) Запрев Костадинов (1888 – 1915), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[14]Загинал през Първата световна война.[15]
- Трайо Антонов (Τράιος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[13]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.353
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βαρδαρόφτσα -- Αξιοχώριον
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων.
- ↑ Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, С. 1931 стр. 17
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 162-163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 503.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.98-99.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.688.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 91. (на гръцки)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.263.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 19
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
