Направо към съдържанието

Вардаровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вардаровци
Αξιοχώρι
Гърция
40.8744° с. ш. 22.6422° и. д.
Вардаровци
Централна Македония
40.8744° с. ш. 22.6422° и. д.
Вардаровци
Кукушко
40.8744° с. ш. 22.6422° и. д.
Вардаровци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областСолунско поле
Надм. височина80 m
Население212 души (2021 г.)
Пощенски код61200
Телефонен код23430

Вардаро̀вци[1] (на гръцки: Αξιοχώρι, Аксиохори, катаревуса: Αξιοχώριον, Аксиохорион, до 1928 година Βαρδαρόφτσα, Вардарофца[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 80 m надморска височина, източно от река Вардар (Аксиос), на 16 km южно от град Ругуновец (Поликастро) в Солунското поле.[3][4]

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Вардаровско селище

Южно от селото е разкрито Вардаровското селище от бронзовата и историческата епоха.[5]

Според някои сведения край селото е намерен граничен надпис, подобен на Наръшкия надпис, маркиращ българо-византийската граница в началото на X век. Днес паметникът е изгубен за науката.[6]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Вардаровци е българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вардоровци (Vardorovtzi) е посочено като село с 50 домакинства и 239 жители българи и 27 турци.[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вардаровци живеят 230 българи християни.[8]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9]

В 1904 година жителите на Вардаровци се обращът към генералния инспектор на румелийските вилаети с молба да се отвори църквата им, за да могат да се молят на майчиния си език:

„ Още на 20 май т.г. със заявление до кукушкия каймакамин и до Св. Екзархия, подписано от всички селяни, съобщихме, че занапред ще се молиме Богу и ще учиме децата си на майчиния български език и че ще припознаваме върховенството на Българската екзархия... Мухтар: Трайко Митре, ази и първенци Атанас Трайков, Гоно Делиьов, Атанас Попов, Васил Митрев, Пено Митре, Лазар Константинов.[10] “

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вардоровци (Vardorovtzi) има 360 жители българи екзархисти.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Вардаровци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. По време на войната по-голямата част от българското му население бяга в България. Веднага след войната са заселени 15 домакинства гърци бежанци от Тракия.[4] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вардаровци (Вардаровци) има 40 къщи славяни християни.[13] В 1924 година и последните му 28 български жители се изселват в България.[4] На тяхно място са заселени голям брой гърци бежанци от Източна Тракия, Понт и България.[4] В 1928 година Вардаровци е представено като чисто бежанско село със 126 бежански семейства и 451 жители общо.[14] В същата 1928 година името на селото е преведено като Аксиохори, в превод Вардарово село.

Землището на селото е много плодородно, тъй като се напоява от Вардар. Населението традиционно произвежда много жито, памук, бостан.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Вардаровци на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Кьопру Оваси[3]Κιεοπροΰ ΌβασίГефираΓέφυρα[15]местност на И от Вардаровци и на Ю от Ада тепе[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 139[4] 76[4] 565[4] 615[4] 644[4] 594[4] 519[4] 469[4] 463 406 303 212

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени във Вардаровци
  • Георги Танев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
  • Димитър Йованов (Δημήτριος Γιοβάν), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[17]
  • Димитър (Митьо) Запрев Костадинов (1888 – 1915), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[18] Загинал през Първата световна война.[19]
  • Трайо Антонов (Τράιος Αντωνίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[17]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2009. ISBN 9789543780501. с. 353.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. 1 2 3 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 24 януари 2021. Посетен на 28 юни 2018.
  6. ↑ Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, С. 1931 стр. 17
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  9. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  10. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 503.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  15. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 688.
  17. 1 2 Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 91. (на гръцки)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 19
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вардаровци&oldid=12843839“.