Валгаци
| Валгаци Καμποχώρι | |
| — село — | |
  Валгаци  Валгаци  Валгаци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 45 m |
| Население | 106 души (2021 г.) |
Валга̀ци[1] или Валгат (на гръцки: Καμποχώρι, Камбохори, катаревуса: Καμποχώριον, Камбохорион, до 1926 година Βαλκάση, Валкаси или Βαλκάτς, Валкац[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 45 m надморска височина,[3] на 5 km южно от град Боймица (Аксиуполи), на 3 km от десния бряг на Вардар.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Валгат (Валгаци) е село в Енидже-Вардарска каза със 140 жители българи.[5]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Валгаци (Valgatzi) има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Валгатци (Валгат), 21 /III, 1/2 ч. от Оризарци. 24 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, бубарство и малко лозарство. Черквата няма никакви имоти. От Патриаршията отказано преди десетина години преди статуквото. Училището (бегова къща без наем) е двуетажно: доле яхър, горе само класна стая, без таван, с изподупчено дюшеме и стени, два прозореца без рамки и стъкла.[7] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Вългаци е чифлигарско село с 21 семейства, 135 жители българи и една черква.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война Валгаци попада в Гърция. От 31 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват всичките[10] или 147 души.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Валгаци има 35 къщи славяни християни.[11] През 1926 години селото е прекръстено на Камбохорион.[12] В 1928 година селото е чисто бежанско с 65 семейства и 221 жители бежанци.[13] Бежанците са малоазиатски гърци и малък брой понтийски семейства.[3]
В 1947 година според статистиката на НОФ в 1947 година в селото има 30 славяноговорещи, а останалите са бежанци.[3]
Основна забележителност на селото е църквата „Свети Георги“.[14]
Тъй като землището се напоява добре, населението традиционно произвежда много жито, памук, бостан и тютюн.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 142[3] | 165[3] | 336[3] | 310[3] | 315[3] | 343[3] | 268[3] | 248[3] | 194 | 160 | 176 | 106 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Валгаци
Ангел Трайков, български революционер, четник на Кръсто Лазаров в 1914 година[15]- Андон Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Лазар Делев, Сборна партизанска рота на МОО[16]
- Мицо Джамбазов, ръководител на местния комитет на ВМОРО, затворен в Берския затвор след Балканската война[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2009. ISBN 9789543780501. с. 333.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 55. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 146 и 833.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ 16. Ιερός ναός Αγίου Γεωργίου Καμποχωρίου // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 23 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 7.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 146.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 243.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
