Направо към съдържанието

Валгаци

Валгаци
Καμποχώρι
— село —
Гърция
40.9456° с. ш. 22.5617° и. д.
Валгаци
Централна Македония
40.9456° с. ш. 22.5617° и. д.
Валгаци
Кукушко
40.9456° с. ш. 22.5617° и. д.
Валгаци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина25 m
Население106 души (2021 г.)

Валга̀ци[1] или Валгат (на гръцки: Καμποχώρι, Камбохори, катаревуса: Καμποχώριον, Камбохорион, до 1926 година Βαλκάση, Валкаси или Βαλκάτς, Валкац[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

Селото е разположено на 5 километра южно от град Боймица (Аксиуполи).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Валгат (Валгаци) е село в Енидже-Вардарска каза със 140 жители българи.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Валгаци (Valgatzi) има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Валгатци (Валгат), 21 /III, 1/2 ч. от Оризарци. 24 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, бубарство и малко лозарство. Черквата няма никакви имоти. От Патриаршията отказано преди десетина години преди статуквото. Училището (бегова къща без наем) е двуетажно: доле яхър, горе само класна стая, без таван, с изподупчено дюшеме и стени, два прозореца без рамки и стъкла.[5]

По данни на Екзархията в 1910 година Вългаци е чифлигарско село с 21 семейства, 135 жители българи и една черква.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В 1913 година след Междусъюзническата война Валгаци попада в Гърция. Населението му се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Валгаци има 35 къщи славяни християни.[8] През 1926 години селото е прекръстено на Камбохорион.[9] В 1928 година селото е чисто бежанско с 65 семейства и 221 жители бежанци.[10]

Основна забележителност на селото е църквата „Свети Георги“.[11]

Преброявания
  • 2001 година - 171 души
  • 2011 година - 176 души
Родени във Валгаци
  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 333
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  5. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  6. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 146 и 833.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. 16. Ιερός ναός Αγίου Γεωργίου Καμποχωρίου // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 23 юни 2014.[неработеща препратка]
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 146.
  13. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 243.