Валгаци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валгаци
Καμποχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 25 m
Население 171 души (2001)

Валга̀ци[1] или Валгат (на гръцки: Καμποχώρι, Камбохори, катаревуса: Καμποχώριον, Камбохорион, до 1926 година Βαλκάση, Валкаси или Βαλκάτς, Валкац[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 171 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 5 километра южно от град Боймица (Аксиуполи).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Валгат (Валгаци) е село в Енидже-Вардарска каза със 140 жители българи.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Валгаци (Valgatzi) има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Валгатци (Валгат), 21 /III, 1/2 ч. от Оризарци. 24 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, бубарство и малко лозарство. Черквата няма никакви имоти. От Патриаршията отказано преди десетина години преди статуквото. Училището (бегова къща без наем) е двуетажно: доле яхър, горе само класна стая, без таван, с изподупчено дюшеме и стени, два прозореца без рамки и стъкла.[5]

По данни на Екзархията в 1910 година Вългаци е чифлигарско село с 21 семейства, 135 жители българи и една черква.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Валгаци попада в Гърция. Населението му се изселва в България. През 1926 години селото е прекръстено на Камбохорион.[8] В 1928 година селото е чисто бежанско с 65 семейства и 221 жители бежанци.[9]

Основна забележителност на селото е църквата „Свети Георги“.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Валгаци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.333
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βαλκάση -- Καμποχώριον
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  5. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  6. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.146 и 833.
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. 16. Ιερός ναός Αγίου Γεωργίου Καμποχωρίου. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 23 юни 2014.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.146.
  12. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 243.
     Портал „Македония“         Портал „Македония