Цигарево
| Цигарево Άνυδρο | |
|---|---|
| — село — | |
  Цигарево  Цигарево  Цигарево | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 304 m |
| Население | 0 души (1947) |
Цигарево или Цигарово (на гръцки: Άνυδρο, Анидро, катаревуса: Άνυδρον, Анидрон или Άνυδρος, Анидрос, до 1926 година Τσιγάρεβο/ν, Цигарево/н[1]), на турски Чангар, е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Пеония в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко) между селата Радомир (Асвестария) на юг и Рамна (Омало) на север.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Цигарево е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта е отбелязано като Чангар (Čangar), на картата на Кондоянис е отбелязано като Цигаровон (Τσιγάροβον), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Цигаровон (Τσιγάροβον) е село с 35 християнски семейства.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цигарево живеят 200 българи християни.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Цигарево (Tzigarevo) има 120 българи екзархисти.[4]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσάγγαρ) има 35 екзархисти.[2][5]
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Цигарево попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Цигаревон или Цангар (Τσιγάρεβον, Τσάγκαρ) като село с 62 мъже и 55 жени.[2]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цигарево има 15 къщи славяни християни.[6]
В 1924 година българските му жители се изселват в България,[7] а мюсюлманите - в Турция.[2] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 14 бежански семейства и 35 жители.[8] В 1926 година името на селото е променено на Анидро. През 1947 г. селото е изоставено и жителите му се заселват в съседния град Енидже Вардар (Яница).[7]
В 1990 година край църквата на Цигарево „Свети Георги“ е основан манастирът „Свети Георги и Света Богородица Утешение“.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Цигарево
Вангел Кяйски, български революционер, куриер на ВМОРО[9]- Атанас (Танас) Стоянчев (1870 - след 1943), български революционер, куриер на ВМОРО,[9] изселил се в Несебър[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ а б в Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερό Ησυχαστήριο Αγίου Γεωργίου και Παναγίας της Παραμυθίας στο Άνυδρο. // Promo.cross. Посетен на 16 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-06-27 в Wayback Machine.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 312.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
