Направо към съдържанието

Ругуновец

Ругуновец
Πολύκαστρο
— град —
Паметник в Ругуновец
Паметник в Ругуновец
Ругуновец
40.9954° с. ш. 22.5714° и. д.
Ругуновец
Централна Македония
40.9954° с. ш. 22.5714° и. д.
Ругуновец
Гърция
40.9954° с. ш. 22.5714° и. д.
Ругуновец
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина60 m
Население6485 души (2001 г.)
ПокровителСвета Троица[1]
Пощенски код612 00
Телефонен код23430 – 2
МПС кодΚΙ
Ругуновец в Общомедия

Ругуновец или Карасуле, или Карасули (на гръцки: Πολύκαστρο, Поликастро, катаревуса: Πολύκαστρον, Поликастрон, до 1928 година: Καρασούλι, Карасули[2]) е град в Република Гърция, част от дем Пеония в област Централна Македония.

Градът е разположен в областта Боймия, на левия бряг на Вардар (Аксиос) срещу Боймица (Аксиуполи) на 17 километра от границата със Северна Македония и на 52 километра северно от Солун (Тесалоники).

Панорама от Ругуновец от юг
Панорама от Ругуновец от юг

В местността Тава (Ταβάς) е отрито древно селище, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Ругуновският хамам е от началото на османското господство – XIV век. В XV век тимарът на Рогновица е даден на Кара Сули и Софта Илия, след което започва да се появява османското име Карасули или Карасуле. Около 1450 година тимарът Карасули принадлежи на Оруч хан, син на Кара Соле, и София Илия и има 20 християнски и 12 мюсюлмански къщи. По-късно Карасули става седалище на бея.[4]

В XIX век Ругуновец е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ругуновец е населявано от 340 жители българи, 200 турци, 12 черкези и 55 цигани.[7] Към началото на века официалното турско име Карасуле започва да измества традиционното българско Ругуновец сред неместните българи.

В началото на XX век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кара суле има 312 българи екзархисти и 144 българи патриаршисти гъркомани и 30 цигани и функционира българско училище.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ругуновец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на Междусъюзническата война селото пострадва силно и огромна част от българското му население емигрира в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[10]
Британско военно гробище в Ругуновец

Преброяването от 1913 година показва едва 450 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от 1920 сочи 322 жители. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карасули има 80 къщи славяни християни, 35 къщи турци и 12 къщи цигани мохамедани.[11] В 1924 година и турските жители на Ругуновец го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Източна Тракия, както и каракачани от България. Нови 71 души официално емигрират в България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1880 жители, от които 392 семейства с 1363 души гръцки бежанци.[12] Преброяванията от 1940, 1951, 1961 и 1971 показват съответно 2800, 3085, 3821 и 5279 жители. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на Аматовското езеро в 1934 година и на ликвидирането на маларията.

Ругуновец има договор за сътрудничество и културен обмен с българския град Бяла, в който са заселени българи бежанци от Боймията.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Ругуновец на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Арджански колиби[14] Άρτζά Καλύβια Каливия Καλύβια[15] местност на ЮИ от Ругуновец[14]
Вардина Βάρδινα Гонимо Γόνιμο[15]
Стари Караули[14] Παλ. Καραούλι Мелия Μέλια[15] местност на ЮИ от Ругуновец, на С от гарата[14]
Тема[14] Τέμα Стема Στέμμα[15] местност на ЮИ от Ругуновец и на ЮЗ от Неа Кавала[14]
Арджанско езеро[14] Λίμνη Άρτζέν Лимни Λίμνη[15] местност на мястото на бившето Арджанско езеро на И от Ругуновец и на С от Неа Кавала[14]
Арнаут Таш[14] Άρναούτ Τάς Врахаки Βραχάκι[15] възвишение на ЮИ от Ореховица и на ЮЗ от Спанчово[14]
Преброявания
  • 2001 година - 6485 души
  • 2011 година - 7064 души
Иванчо Карасулията

От Ругуновец са много революционни дейци на ВМОК и ВМОРО като видния войвода Иванчо Карасулията (1875 – 1905), Спиро Иванов Карасулски (1869 – ?) и Стойко Христов (? – 1905). Може би най-видният жител на градчето е комунистическият политик Антон Югов (1904 – 1991), министър-председател на България от 1956 до 1962 година. От Ругуновец е и кметът на Пловдив Атанас Костов (1911 – 2004).

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48773/2566/7-10-1994 - ΦΕΚ 844/Β/14-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-10-28. Посетен на 29 юни 2018.
  4. Αρχαιολογικός Περίπατος Παιονίας // Δήμος Παιονίας. Архивиран от оригинала на 2022-02-17. Посетен на 17 февруари 2022 г. (на гръцки)
  5. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
  6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  10. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр. 145.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928., архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Сайт на Община Бяла.
  14. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)