Сократ Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сократ Тодоров
български дипломат
Роден
Починал

Образование Галатасарайски лицей
Подпис Signature of Sokrat Todorov.svg
Сократ Тодоров в Общомедия

Сократ Тодоров е български просветен деец и дипломат от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сократ Тодоров е роден в османската столица Цариград в българско семейство. Учи в българското училище в Цариград, а след това във Френския султански лицей „Галатасарай“ в града, където е съученик на Симеон Радев.[1] Към 1903–1904 година е учител в Одринската българска мъжка гимназия.[2][3] След това Тодоров работи като драгоманин в българското консулство в Солун.[4]

След злощастната за България Междусъюзническа война в 1913 година Тодоров, аташиран като драгоманин от гръцки и турски към руското консулство в Солун, е единствен защитник на българските интереси в анексираната от Гърция македонска столица. Докладите му са изключително важен исторически източник. След края на Първата световна война е аташиран към американската легация в Атина и изцяло поема защитата на българските интереси в Гърция до повторното отваряне на българско посолство в 1922 година.[5]

Рапорт на Тодоров до МВРИ за икономическите проблеми на Солун след края на Междусъюзническата война и желанието на богати търговци от еврейски и турски произход да напуснат града. Приложен е списък на 26 търговци с приблизителна оценка на техните капитали, 20 март 1914 г.
Рапорт на Тодоров до МВРИ за извършване на погребения на гръцки бежанци в българските гробища в Кукуш махала в Солун, 14 юли 1914 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1967. с. 213, 224.
  2. Попсавова, Дора (съставител). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г.. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 484.
  3. Орманджиев, Иван, Иван Пенаков (редактори). Д-р Петър Берон и Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“: сборник от статии и документи. София, Архивен институт. Българска академия на науките, 1958. с. 488.
  4. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 322.
  5. Матеева, Мария, Христо Тепавичаров. Дипломатически отношения на България 1878 - 1988. София, Издателство на БАН, 1989. с. 126.
     Портал „Македония“         Портал „Македония