Направо към съдържанието

Кушиново

Кушиново
Πολύπετρο
Църквата „Свети Димитър“
Църквата „Свети Димитър“
Гърция
40.8769° с. ш. 22.5125° и. д.
Кушиново
Централна Македония
40.8769° с. ш. 22.5125° и. д.
Кушиново
Кукушко
40.8769° с. ш. 22.5125° и. д.
Кушиново
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина79 m
Население374 души (2021 г.)
Кушиново в Общомедия

Кушѝново[1] или Кошиново (на гръцки: Πολύπετρο, Полипетро, катаревуса: Πολύπετρον, Полипетрон, до 1927 година Κοσίνοβο, Косиново[2]), на турски Икизлер, е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.

Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле, югоизточно от Гумендже (Гумениса).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Кушиново, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Кушиново е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В църквата „Свети Димитър“ има икони на кулакийския зограф Ставракис Маргаритис, както и на Димитър Вангелов от Петрово.[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКосиново като българско село.[5]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Джедид Икизлер (Džedid Ikizler),[6] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Косиновон (Κοσίνοβον), християнско село.[7]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кушиново (Икизлеръ) има 130 жители българи християни.[8]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кушиново (Kouchinovo) има 288 българи екзархисти.[9]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Кошиново) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

В селото ни има 21 къщи български, а гъркомански само 10. Допреди 25 дни извършвахме черковните си обреди в селската черква, но преди две седмици правителството я отне от нашите ръце и я предаде на гъркоманите, макар те да са малцинство, а след 15-дневно служене от тяхна страна черквата се затвори и сега е съвършено затворена. Молим да направите потребното, за да се отвори черквата. От името на българското население кмет Мичо, член Андон.[10]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Кушиново има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Кушиново има 24 семейства, 121 жители българи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κασίνοβον) има 180 патриаршисти и 60 екзархисти.[7][13]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кусиново или Икизлер (Κουσίνοβο, Ικιζλέρ) като село със 120 мъже и 114 жени.[7] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кошиново има 15 къщи славяни християни.[14]

В 1926 година името на селото е променено на Полипетро. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени бежанци от малоазиатското село Къздервент.[15][16] Ликвидирани са 26 имота на жители, преселили се в България.[7] В 1928 година Кошиново е представено като смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 168 жители бежанци.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Кушиново на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кушиново[3] Κοσίνοβον Анифоро Άνήφορο[18] възвишение на СИ от Кушиново (141 m)[3]
Кавак Чешме[3] Καβάκ Τσεσμέ Левковриси Λευκόβρυση[18] река на И от Кушиново[3]
Коджадере[3] Κοτζά Ντερέ Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα[18] река на С от Кушиново[3]
Бидалмаш[3] Μπιντάλμας Авитистон Άβύθιστον[18] местност на С от Кушиново[3]
Преброявания
  • 2001 година – 552 души
  • 2011 година – 425 души
Родени в Кушиново
  • Георги Иванов Русев – Божко (р. 6 май 1922), преселва се с родителите си в Пловдив, член на РМС от 1939 година, на 23 август 1943 година става партизанин в отряд „Антон Иванов“, през зимата на 1943 – 1944 година е партизанин в диверсионната чета, действаща в района на Свети Спас[19][20]
  • Ичко Кушински, български революционер от ВМОРО[21]
Починали в Кушиново
  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.347
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  5. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  6. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  7. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  10. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538.
  11. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  12. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61 – 69.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  15. Сайт на Дем Ашиклар., архив на оригинала от 2 август 2008, https://web.archive.org/web/20080802232357/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=50&Itemid=106, посетен на 22 март 2010 
  16. Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен на 23 март 2010 
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  19. Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 195.
  20. Серкеджиев, Георги. По пътя на родопските партизани. Отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. София, Медицина и физкултура, 1984. с. 45.
  21. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 224 – 227.
  22. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45.