Направо към съдържанието

Кушиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кушиново
Πολύπετρο
Църквата „Свети Димитър“
Църквата „Свети Димитър“
Гърция
40.8769° с. ш. 22.5125° и. д.
Кушиново
Централна Македония
40.8769° с. ш. 22.5125° и. д.
Кушиново
Кукушко
40.8769° с. ш. 22.5125° и. д.
Кушиново
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина100 m
Население374 души (2021 г.)
Кушиново в Общомедия

Кушѝново[1] или Кошиново (на гръцки: Πολύπετρο, Полипетро, катаревуса: Πολύπετρον, Полипетрон, до 1927 година Κοσίνοβο, Косиново[2]), на турски Икизлер, е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 100 m надморска височина[3] в северозападния край на Солунското поле, югоизточно от Гумендже (Гумениса).[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Кушиново, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Кушиново е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В църквата „Свети Димитър“ има икони на кулакийския зограф Ставракис Маргаритис, както и на Димитър Вангелов от Петрово.[5] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Косиново като българско село.[6]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Джедид Икизлер (Džedid Ikizler),[7] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Косиновон (Κοσίνοβον), християнско село.[8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кушиново (Икизлеръ) има 130 жители българи християни.[9]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кушиново (Kouchinovo) има 288 българи екзархисти.[10]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Кошиново) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ В селото ни има 21 къщи български, а гъркомански само 10. Допреди 25 дни извършвахме черковните си обреди в селската черква, но преди две седмици правителството я отне от нашите ръце и я предаде на гъркоманите, макар те да са малцинство, а след 15-дневно служене от тяхна страна черквата се затвори и сега е съвършено затворена. Молим да направите потребното, за да се отвори черквата. От името на българското население кмет Мичо, член Андон.[11] “

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Кушиново има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[12]

По данни на Екзархията в 1910 година Кушиново има 24 семейства, 121 жители българи и една черква.[13]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Κασίνοβον) има 180 патриаршисти и 60 екзархисти.[8][14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кусиново или Икизлер (Κουσίνοβο, Ικιζλέρ) като село със 120 мъже и 114 жени.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кошиново има 15 къщи славяни християни.[15]

От 24 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 20 семейства[16] или 137 души[3] и в селото остават 4 български семейства.[16] В 1926 година името на селото е променено на Полипетро. На мястото на изселилите се българи са настанени бежанци от малоазиатското село Къздервент.[17][18] Ликвидирани са 26 имота на жители, преселили се в България.[8] В 1928 година Кошиново е представено като смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 168 жители бежанци.[19] Според статистиката на НОФ от 1947 година в селото има 200 славяноговорещи жители.[3]

Селото традиционно произвежда предимно пшеница, тютюн и грозде.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Кушиново на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кушиново[4] Κοσίνοβον Анифоро Άνήφορο[20] възвишение на СИ от Кушиново (141 m)[4]
Кавак Чешме[4] Καβάκ Τσεσμέ Левковриси Λευκόβρυση[20] река на И от Кушиново[4]
Коджадере[4] Κοτζά Ντερέ Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα[20] река на С от Кушиново[4]
Бидалмаш[4] Μπιντάλμας Авитистон Άβύθιστον[20] местност на С от Кушиново[4]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 234[3] 206[3] 393[3] 499[3] 512[3] 576[3] 586[3] 561[3] 489 557 425 374

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Кушиново
  • Георги Иванов Русев – Божко (6 май 1922 - 4 юни 1944), преселва се с родителите си в Пловдив, член на РМС от 1939 година, на 23 август 1943 година става партизанин в отряд „Антон Иванов“, през зимата на 1943 – 1944 година е партизанин в диверсионната чета, действаща в района на Свети Спас,[21][22] загинал на 4 юни 1944 година в местността Копривките[23]
  • Ичко Кушински, български революционер от ВМОРО[24]
Починали в Кушиново

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.347
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  8. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  11. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538.
  12. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  13. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  14. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  16. ↑ а б Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  17. ↑ Сайт на Дем Ашиклар., архив на оригинала от 2 август 2008, https://web.archive.org/web/20080802232357/http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=50&Itemid=106, посетен на 22 март 2010 
  18. ↑ Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992., архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен на 23 март 2010 
  19. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  21. ↑ Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 195.
  22. ↑ Серкеджиев, Георги. По пътя на родопските партизани. Отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. София, Медицина и физкултура, 1984. с. 45.
  23. ↑ Ломева, Славка Г. Дейци от Пловдивския край, загинали в антифашистката борба, 1923 – 1944 г. Библиографски указател. Пловдив, Окръжна библиотека „Иван Вазов“, 1964. с. 52.
  24. ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 224 – 227.
  25. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кушиново&oldid=12434333“.