Кушиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кушиново
Πολύπετρο
Църквата „Свети Димитър“
Църквата „Свети Димитър“
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 79 m
Население (2001) 552 души

Кушѝново[1] или Кошиново (на гръцки: Πολύπετρο, Полипетро, катаревуса: Πολύπετρον, Полипетрон, до 1927 Κοσίνοβο, Косиново[2]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония с 552 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Кушиново, пред Хилми паща за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Кушиново е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В църквата „Свети Димитър“ има икони на кулакийския зограф Ставракис Маргаритис, както и на Димитър Вангелов от Петрово.[3] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКосиново като българско село.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кушиново (Икизлеръ) има 130 жители българи християни.[5]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кушиново (Kouchinovo) има 288 българи екзархисти.[6]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Кошиново) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

В селото ни има 21 къщи български, а гъркомански само 10. До преди 25 дни извършвахме черковните си обреди в селската черква, но преди две седмици правителството я отне от нашите ръце и я предаде на гъркоманите, макар те да са малцинство, а след 15-дневно служене от тяхна страна черквата се затвори и сега е съвършено затворена. Молим да направите потребното, за да се отвори черквата. От името на българското население кмет Мичо, член Андон[7]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Кушиново има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Кушиново има 24 семейства, 121 жители българи и една черква.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Полипетро, в превод девица. Част от българското му насление се изселва и на негово място са настанени бежанци от малоазиатското село Къздервент.[10][11]

В 1928 година Кошиново е представено като смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 168 жители бежанци.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родин в Кушиново
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов Русев - Божко (р. 6 май 1922), преселва се с родителите си в Пловдив, член на РМС от 1939 г., на 23 август 1943 г. става партизанин в отряд „Антон Иванов“, през зимата на 1943 - 1944 г. е партизанин в диверсионната чета, действаща в района на Свети Спас[13][14]
Починали в Кушиново
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Летата (? – 1905), четник при Апостол войвода[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.347
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κοσίνοβο -- Πολύπετρον
  3. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 2018-06-23.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  7. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 538.
  8. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  9. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. Сайт на Дем Ашиклар.
  11. Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 195.
  14. Серкеджиев, Георги. По пътя на родопските партизани. Отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. София, Медицина и физкултура, 1984. с. 45.
  15. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.45
     Портал „Македония“         Портал „Македония