Рамна (дем Пеония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рамна.

Рамна
Ομαλό
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 398 m
Население 122 души (2001)
Рамна в Общомедия

Ра̀мна[1] (на гръцки: Ομαλό, Омало, катаревуса: Ομαλόν, Омалон, до 1926 Ράμνα[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Рамна има 122 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Рамна, пред Хилми паща за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Рамна е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от средата на XIX век.[3]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Рамна (Ramna), на картата на Кондоянис също е отбелязано като Рамна (Ράμνα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Рамна (Ράμνα) е село с 20 християнски семейства.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Рамна живеят 150 българи християни.[5] През Илинденското въстание на 9 септември 1903 година край Рамна Апостол войвода със своя отряд от 63 четници дава сражение на 110 османски войници, в което загиват един четник и един войник.[6]

След въстанието в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Рамна (Ramna) има 304 българи екзархисти.[8]

По данни на Екзархията в 1910 година Рамна е чифлигарско село с 30 семейства, 175 жители българи и една черква.[9]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ράμνα) има 118 екзархисти.[10][4]

Според Боривое Милоевич селото (Ramna) има 20 къщи християни славяни.[4]

При избухването на Балканската война един човек от Рамна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Рамна попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Рамна (Ράμνα) като село с 81 мъже и 86 жени.[4] Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.[4] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 15 бежански семейства и 44 жители бежанци.[12][4]

В 1926 името на селото е преведено на Омалон.[4]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – 144 жители
  • 2001 – 122 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рамна
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ράμνα - Ομαλό
  3. 7. Ιερός ναός Γέννησης Θεοτόκου Ομαλού. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.
  4. а б в г д е ж Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  6. Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.143.
  7. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.102-103.
  9. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.303 и стр.874.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 303.
     Портал „Македония“         Портал „Македония