Рамна (дем Пеония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рамна.

Рамна
Ομαλό
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 398 m
Население (2001) 122 души

Ра̀мна[1] (на гръцки: Ομαλό, Омало, катаревуса: Ομαλόν, Омалон, до 1926 Ράμνα[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Рамна има 122 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 10 километра югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко).

История[редактиране | редактиране на кода]

Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Рамна, пред Хилми паща за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

Църквата „Рождество Богородично“ е от средата на XIX век.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Рамна живеят 150 българи християни.[4] През Илинденското въстание на 9 септември 1903 година край Рамна Апостол войвода със своя отряд от 63 четници дава сражение на 110 османски войници, в което загиват един четник и един войник.[5]

След въстанието в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Рамна (Ramna) има 304 българи екзархисти.[7]

По данни на Екзархията в 1910 година Рамна е чифлигарско село с 30 семейства, 175 жители българи и една черква.[8]

При избухването на Балканската война един човек от Рамна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9] По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Рамна попада в Гърция. Част от българските му жители се изселват в България. В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 15 бежански семейства и 44 жители бежанци.[10]

В 1926 името на селото е преведено на Омалон.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 - 144 жители
  • 2001 - 122 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рамна
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов (1890 - 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ράμνα - Ομαλό
  3. 7. Ιερός ναός Γέννησης Θεοτόκου Ομαλού. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 2014-06-24.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.146.
  5. Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.143.
  6. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.102-103.
  8. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.303 и стр.874.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 303.
     Портал „Македония“         Портал „Македония