Рамна (дем Пеония)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рамна.
| Рамна Ομαλό | |
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Рамна  Рамна  Рамна | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 398 m |
| Население | 122 души (2001) |
| Рамна в Общомедия | |
Ра̀мна[1] (на гръцки: Ομαλό, Омало, катаревуса: Ομαλόν, Омалон, до 1926 година Ράμνα[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Рамна има 122 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 10 километра югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Рамна е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от средата на XIX век.[3]
На австрийската военна карта селото е отбелязано като Рамна (Ramna), на картата на Кондоянис също е отбелязано като Рамна (Ράμνα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Рамна (Ράμνα) е село с 20 християнски семейства.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Рамна живеят 150 българи християни.[5]
През Илинденското въстание на 9 септември 1903 година край Рамна Апостол войвода със своя отряд от 63 четници дава сражение на 110 османски войници, в което загиват един четник и един войник.[6]
След въстанието в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Рамна (Ramna) има 304 българи екзархисти.[8]
По данни на Екзархията в 1910 година Рамна е чифлигарско село с 30 семейства, 175 жители българи и една черква.[9]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ράμνα) има 118 екзархисти.[4][10]
При избухването на Балканската война един човек от Рамна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Рамна попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Рамна (Ράμνα) като село с 81 мъже и 86 жени.[4]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамна има 20 къщи славяни християни.[12]
Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.[4] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 15 бежански семейства и 44 жители бежанци.[4][13]
В 1926 името на селото е преведено на Омалон.[4]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1991 – 144 жители
- 2001 – 122 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Рамна
Митре Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[14]- Петър Бояджиев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[14]
- Христо Иванов (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ 7. Ιερός ναός Γέννησης Θεοτόκου Ομαλού // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.143. // Архивиран от оригинала на 2011-07-15. Посетен на 2009-06-17.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303 и стр.874.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
