Драгомирци
| Драгомирци Βαφιοχώρι | |
_-_Dragomir_(anciennement)_;_Vafiochorion_(actuellement)_-_Médiathèque_de_l'architecture_et_du_patrimoine_-_APOR059127.jpg) Чешмата и църквата „Свети Георги“ в Драгомирци през Първата световна война | |
  Драгомирци  Драгомирци  Драгомирци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Солунско поле |
| Население | 484 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61200 |
| Телефонен код | 23410 |
| Драгомирци в Общомедия | |
Драгомирци или Драгомир (на гръцки: Βαφιοχώρι, Вафиохори, катаревуса Βαφειοχώριον, Вафиохорион, до 1928 година Δραγομίρ, Драгомир[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено 60 m надморска височина, на няколко километра източно от Ругуновец (Поликастро).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория
[редактиране | редактиране на кода]На 2 km северно от селото е открито праисторическо селище от Бронзовата епоха, обявено в 1987 година за защитен паметник.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Георги“ в Драгомирци е от 1806 година.[5][6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драгомирци (Dragomirtzi) е посочено като селище в Авретхисарската каза с 90 домакинства, като жителите му са 400 българи.[7]
Към края на ХІХ век селото е чифлик на солунския банкер Саул Модиано. В 1904 година драгомирчани взимат под наем селото от Модиано за 7 години, но преди изтичането на този срок го откупуват изцяло.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Драгомирци е населявано от 480 жители българи.[9] В началото на XX век цялото население на Драгомирци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгомирци (Dragomirtzi) има 616 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]
По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Драгомирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. По време на войната селото е разорено от гръцката армия и населението му бяга в Струмишко, което остава в България.[2] На негово място веднага са настанени 40 гъркомански семейства от Струмишко или 332 души. Те обаче след нормализирането на обстановката се връщат по домовете си в Струмишко.[2]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Драгомирци (Драгомирци) има 140 къщи славяни християни.[13]
В 1924 година малкото останали български жители – официално 40 души, се изселват в България. На тяхно място са настанени гърци от България.[2]
В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 117 семейства и 478 души гърци бежанци.[14]
Населението произвежда жито, тютюн и бостан.[15]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Курия[3] | Κουρί | Дасаки | Δασάκι[16] | местност на Ю от Беглерия[3] |
| Беглерия[3] | Μπεϊγλερή | Архондика | Άρχοντικά[16] | местност на Ю от Ситария и на З от Беглерия[3] |
| Казаново[3] | Καζανόβον | Какорема | Κακόρεμα[16] | река на Ю от Казаново[3] |
| Казански ниви[3] | Καζανόβου | Аплома | Άπλωμα[16] | местност на ЮИ от Казаново[3] |
| Беглерия[3] | Μπεϊγλερή | Вриси | Βρύση[16] | извор на ЮИ от Казаново и на СИ от Беглерия[3] |
| Аврет Хисар[3] | Αβρέτ Χισάρ | Гинекокастрон | Γυναικόκαστρον[16] | крепост на ЮИ над Женско[3] |
| Суртараш[3] | Σουρτάρας | Пиги | Πηγή[16] | местност на ЮИ от Драгомирци[3] |
| Суртараш[3] | Σουρτάρας | Оргома | Όργωμα[16] | извор на ЮИ от Драгомирци[3] |
| Аша махале | Άσία Μαχαλέ | Синикия Асияс | Συνοικία Ασίας[16] | |
| Бара[3] | Μπάρα | Авлаки | Αύλάκι[16] | местност на С от Драгомирци[3] |
| Селемли[3] | Σελεμλή | Селинос | Σέληνος[16] | местност на СЗ от Драгомирци[3] |
| Арджан[3] | Άρτζάν | Плиромена | Πληρωμένα[16] | езеро на СЗ от Драгомирци[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 129[2] | 224[2] | 596[2] | 844[2] | 997[2] | 1231[2] | 1091[2] | 986[2] | 833 | 753 | 603 | 484 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Драгомирци
Андон, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[17]- Георги Делев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
- Гоне Вардалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[19]
- Димитър Атанасов Георгиев – Марчето (1920 – 1944), български партизанин[20]
- Димитър Бандулов, български печатар
- Лазар Ников, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[21]
- Мино Топлев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[22]
- Мито Главов (Мицо Глаов, 1888/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[23]
- Мицо Наков (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота и Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина[24]
- Петър Йотов (1872 – след 1943), български революционер
- Трайко Гьотов (1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
- Христо Мицов Балев (1873 – след 1943), български революционер
- Христо Бандулов (1867 – ?), български просветен деец
- Янак Гонов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[25]
- Янаки Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[26]
- Янаки Стояов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Трета солунска дружина[27]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Драгомирци, Кукушка околия (исторически бележки и унията в гр. Кукуш)" – книга на Христо Бандулов за борбите в Драгомирци, София, 1938 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 87. (на македонска литературна норма)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 24 януари 2021. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182. Посетен на 10 юни 2014.
- ↑ Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 5 декември 2014. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 170, 217.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Новоосновани клубове // Отечество I (5). Солунъ, 7 мартъ 1909. с. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 88. (на македонска литературна норма)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 178.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 181. Може би идентичен с Янаки Георгиев.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
