Драгомирци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драгомирци
Βαφιοχώρι
Чешма в Драгомирци през Първата световна война
Чешма в Драгомирци през Първата световна война
Гърция
41.0106° с. ш. 22.6636° и. д.
Драгомирци
Централна Македония
41.0106° с. ш. 22.6636° и. д.
Драгомирци
Кукушко
41.0106° с. ш. 22.6636° и. д.
Драгомирци
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областСолунско поле
Надм. височина106 m
Население781 души (2001)
Драгомирци в Общомедия

Драгомирци или Драгомир (на гръцки: Βαφιοχώρι, Вафиохори, катаревуса Βαφειοχώριον, Вафиохорион, до 1928 година Δραγομίρ, Драгомир[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 781 души население (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

На 2 km северно от селото е открито праисторическо селище от бронзовата епоха, обявено в 1987 година за защитен паметник.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ в Драгомирци е от 1806 година.[3][4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Драгомирци (Dragomirtzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 90 домакинства, като жителите му са 400 българи.[5]

Към края на ХІХ век селото е чифлик на солунския банкер Саул Модиано. В 1904 година драгомирчани взимат под наем селото от Модиано за 7 години, но преди изтичането на този срок го откупуват изцяло.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. 480 е населявано от 480 жители българи.[7] В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгомирци (Dragomirtzi) има 616 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Драгомирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 117 семейства и 478 души гърци бежанци.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Драгомирци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Делев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоне Вардалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Атанасов Георгиев – Марчето (1920 – 1944), български партизанин[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Бандулов, български печатар
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Ников, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Мино Топлев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Главов (Мицо Глаов, 1888/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Наков (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота и Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Йотов (1872 – след 1943), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Гьотов (1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Бандулов (1867 – ?), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Янак Гонов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Стояов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Трета солунска дружина[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  3. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182. Посетен на 10 юни 2014.
  4. Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι. // Promo.cross. Посетен на 16 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-12-05 в Wayback Machine.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160-161.
  6. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 170, 217.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108.
  13. Списък на убити партизани
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 178.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 181. Може би идентичен с Янаки Георгиев.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682.