Драгомирци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драгомирци
Βαφιοχώρι
Чешма в Драгомирци през Първата световна война
Чешма в Драгомирци през Първата световна война
Гърция
41.0097° с. ш. 22.6633° и. д.
Драгомирци
Централна Македония
41.0097° с. ш. 22.6633° и. д.
Драгомирци
Кукушко
41.0097° с. ш. 22.6633° и. д.
Драгомирци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областСолунско поле
Надм. височина106 m
Население484 души (2021 г.)
Пощенски код61200
Телефонен код23410
Драгомирци в Общомедия

Драгомирци или Драгомир (на гръцки: Βαφιοχώρι, Вафиохори, катаревуса Βαφειοχώριον, Вафиохорион, до 1928 година Δραγομίρ, Драгомир[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 781 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на няколко километра източно от Ругуновец (Поликастро).

История[редактиране | редактиране на кода]

На 2 km северно от селото е открито праисторическо селище от бронзовата епоха, обявено в 1987 година за защитен паметник.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ в Драгомирци е от 1806 година.[3][4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Драгомирци (Dragomirtzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 90 домакинства, като жителите му са 400 българи.[5]

Към края на ХІХ век селото е чифлик на солунския банкер Саул Модиано. В 1904 година драгомирчани взимат под наем селото от Модиано за 7 години, но преди изтичането на този срок го откупуват изцяло.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. 480 е населявано от 480 жители българи.[7] В началото на XX век цялото население на Драгомирци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгомирци (Dragomirtzi) има 616 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Драгомирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 117 семейства и 478 души гърци бежанци.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Драгомирци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Курия[12] Κουρί Дасаки Δασάκι[13] местност на Ю от Беглерия[12]
Беглерия[12] Μπεϊγλερή Архондика Άρχοντικά[13] местност на Ю от Ситария и на З от Беглерия[12]
Казаново[12] Καζανόβον Какорема Κακόρεμα[13] река на Ю от Казаново[12]
Казански ниви[12] Καζανόβου Аплома Άπλωμα[13] местност на ЮИ от Казаново[12]
Беглерия[12] Μπεϊγλερή Вриси Βρύση[13] извор на ЮИ от Казаново и на СИ от Беглерия[12]
Аврет Хисар[12] Αβρέτ Χισάρ Гинекокастрон Γυναικόκαστρον[13] крепост на ЮИ над Женско[12]
Суртараш[12] Σουρτάρας Пиги Πηγή[13] местност на ЮИ от Драгомирци[12]
Суртараш[12] Σουρτάρας Оргома Όργωμα[13] извор на ЮИ от Драгомирци[12]
Аша махале Άσία Μαχαλέ Синикия Асияс Συνοικία Ασίας[13]
Бара[12] Μπάρα Авлаки Αύλάκι[13] местност на С от Драгомирци[12]
Селемли[12] Σελεμλή Селинос Σέληνος[13] местност на СЗ от Драгомирци[12]
Арджан[12] Άρτζάν Плиромена Πληρωμένα[13] езеро на СЗ от Драгомирци[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Драгомирци
  • Георги Делев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
  • Гоне Вардалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[15]
  • Димитър Атанасов Георгиев – Марчето (1920 – 1944), български партизанин[16]
  • Димитър Бандулов, български печатар
  • Лазар Ников, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[17]
  • Мино Топлев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[18]
  • Мито Главов (Мицо Глаов, 1888/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[19]
  • Мицо Наков (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота и Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина[20]
  • Петър Йотов (1872 – след 1943), български революционер
  • Трайко Гьотов (1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Христо Бандулов (1867 – ?), български просветен деец
  • Янак Гонов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[21]
  • Янаки Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[22]
  • Янаки Стояов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Трета солунска дружина[23]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
  3. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182. Посетен на 10 юни 2014.
  4. Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2014-12-05. Посетен на 16 юни 2014.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
  6. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 170, 217.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  9. Новоосновани клубове // Отечество. Година I, Брой 5. 7 мартъ 1909 год. с. 4.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108.
  16. Списък на убити партизани
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 178.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 181. Може би идентичен с Янаки Георгиев.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682.