Драгомирци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драгомирци
Βαφιοχώρι
Чешма в Драгомирци през Първата световна война
Чешма в Драгомирци през Първата световна война
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Солунско поле
Надм. височина 106 m
Население (2001) 781 души
Драгомирци в Общомедия

Драгомирци или Драгомир (на гръцки: Βαφιοχώρι, Вафиохори, катаревуса Βαφειοχώριον, Вафиохорион, до 1928 година Δραγομίρ, Драгомир[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 781 души население (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

На 2 km северно от селото е открито праисторическо селище от бронзовата епоха, обявено в 1987 година за защитен паметник.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ в Драгомирци е от 1806 година.[3][4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Драгомирци (Dragomirtzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 90 домакинства, като жителите му са 400 българи.[5]

Към края на ХІХ век селото е чифлик на солунския банкер Саул Модиано. В 1904 година драгомирчани взимат под наем селото от Модиано за 7 години, но преди изтичането на този срок го откупуват изцяло.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. 480 е населявано от 480 жители българи.[7] В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгомирци (Dragomirtzi) има 616 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Драгомирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 117 семейства и 478 души гърци бежанци.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Драгомирци
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Делев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоне Вардалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Атанасов Георгиев – Марчето (1920 – 1944), български партизанин[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Мино Топлев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Главов (Мицо Глаов, 1888/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Наков (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота и Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Гьотов (1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Бандулов (1867 – ?), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Янак Гонов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Стояов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Трета солунска дружина[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δραγομίρ -- Βαφειοχώριον
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  3. Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182. Посетен на 10 юни 2014.
  4. Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στο Βαφειοχώρι. // Promo.cross. Посетен на 16 юни 2014.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 160-161.
  6. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 170, 217.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 165.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 98-99.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.202.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.108.
  13. Списък на убити партизани
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.720.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.178.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.479.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.181. Може би идентичен с Янаки Георгиев.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.173.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.682.
     Портал „Македония“         Портал „Македония