Женско (крепост)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Женско
Γυναικόκαστρο
Gynaekocastro.JPG
Развалините на крепостта
Информация
Страна Флаг на Гърция Гърция
Териториална единица дем Кукуш
Местоположение Женско
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние частично запазена
Собственик държавна

Женско (на гръцки: Γυναικόκαστρο) е средновековна крепост, чиито развалини се намират днес в Егейска Македония, Гърция, в дем Кукуш (Килкис), над едноименното село Женско.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В южните и югоизточните склонове на хълма има селище и некропол от желязната епоха. В 1994 година са обявени за защитени паметници.[4]

Крепостта е построена от византийския император Андроник III Палеолог (1328 - 1341), най-вероятно в 1334 година, след промяна на византийско-сръбската граница. Целта на крепостта е да пази подстъпите към Солун от нарастващата мощ на сръбската държава.[3]

По време на Гражданската война във Византия (1341 – 1347) в 1342 година в Солун избухва антиаристократичният бунт на зилотите. По разказа на Йоан Кантакузин управителят на Солун и близък на Кантакузин Теодор Синадин бяга в Женско заедно с редица благородни семейства, общо около 1000 души. Същата година в Женско пристига и Йоан Кантакузин с двамата си синове Мануил и Матей и армията си от каталунски наемници, начело с Хуан Пералта. През лятото на същата година Кантакузин сключва договор с крал Стефан Душан, но независимо от сръбската подкрепа не успява да си върне Солун и изоставя Женско, което в 1443 година е заето от дошлия от Солун велики дук Алексий Апокавк, подкрепящ Йоан V Палеолог в гражданската война.[3]

Още преди 1350 година Женско пада в ръцете на Сърбия. В тази година управител на силната крепост е някой си Велко.[3]

След смъртта на Стефан Душан и разпада на Сръбското царство, в 1355 - 1371 година Женско е главна крепост в княжеството на Богдан.[5][6]

След Черноменската битка в 1371 година крепостта е овладяна от солунския деспот Мануил Палеолог от името на империята. През есента на 1373 година въпреки силната съпротива Женско пада в ръцете на османския военачалник Евренос бей. Хаджи Калфа разказва, че съпротивата е била водена от жена на име Марулия, вероятно объркана с историческата личност Марула, ръководила съпротивата на Лемнос.[3]

В XVII век крепостта е изоставена и е използвана като източник на строителен материал от жителите на селото в подножието ѝ. В 1923 година в Женско на мястото на българското му население са заселени бежанци от Мала Азия, които също използват крепостта като основен източник на материал за изграждане на новите си домове, като до Горния град са прекарани и железни релси.[3]

Между 1984 и 1993 година в крепостта са извършени археологически разкопки и са възстановени централната кула и част от стените.[3]

В 1987 година крепостта е обявена за защитен археологически обект.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта от запад

От крепостта са оцелели части от крепостната стена, както и стените на Горния град (Акропола) с полукръгли и правоъгълни кули. Двуетажната централна кула на Горния град с двойни цистерни в мазето е запазена в сравнително добро състояние. Видими са местата на двете порти на Горния град – централната югоизточна и една по-малка. Запазени са основи и на други сгради, както и един кладенец.[3]

В началото на 1913 година Богдан Филов, посещава селото и оставя интересни бележки за крепостта:

След това се качихме на калето, което се намира на един стръмен скалист връх на югозапад от селото. Запазени са още доста остатъци от стените и най-високата кула. Стените са градени от ломени камъни и хоросан без керемиди. На някои, вероятно по-късни места има и парчета от тухли и керемиди. Кулата има пластове от тухли в 4 реда. Най-долният и етаж е бил засводен. Личи добре старият път, който е водел в калето. Стената край него има на вътрешната си стена слепи арки. На върха има много дълбок (около 20 метра) кладенец, а под калето има "змияна дупка": естествена триъгълна, много дълбока хоризонтална дупка между скалите. В подножието на калето на западната страна се е намирал некрополът: тук са били открити много гробове с разни старини.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/11050/275/11-5-1987 - ΦΕΚ 313/Β/22-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  2. Γυναικόκαστρο. // Κάστρα, Πύργοι και Φρούρια της Ελλάδας. Посетен на 28 юни 2018.
  3. а б в г д е ж з το Γυναικόκαστρο. // Protostrator, 14 април 2011. Посетен на 28 юни 2018.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/46902/2465/7-10-1994 - ΦΕΚ 840/Β/11-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  5. Падане на българските държави под осмaнска власт, Атлас по История, МНП 1983 г. стр.8
  6. Тhe Bulgarian lands in the middle of the 14th century – names, scales and states since Codex Parisinus latinus and genovese maritime maps and descriptions in: Ph. Lauer, Catalogue des manuscrits latins, pp.95-6, d'après la Bibliothèque Nationale Lat. 1623, IX-X, Paris, 1940.
  7. Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр. 51.
     Портал „Македония“         Портал „Македония