Направо към съдържанието

Караджа Кадър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Караджа Кадър
Καμπάνης
— село —
Гърция
40.8928° с. ш. 22.9153° и. д.
Караджа Кадър
Централна Македония
40.8928° с. ш. 22.9153° и. д.
Караджа Кадър
Кукушко
40.8928° с. ш. 22.9153° и. д.
Караджа Кадър
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина120 m
Население977 души (2021 г.)
Пощенски код61100
Телефонен код2341

Караджа Кадър или Караджа Кади (на гръцки: Καμπάνης, Камбанис, до 1955 година Βάλτοι, Валти,[1] до 1926 година Καρατζά Καδή, Карадза Кади[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 120 m надморска височина на 15 km южно от Кукуш.[3][4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Караджа дере (Karadja-déré) живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Караджаидарлия (Caradjaydarlya) е посочено като село в Авретхисарската каза с 40 къщи и 179 жители българи.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Караджа Кадъръ има 200 жители българи.[7]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Караджа кьой (Кадър) – Karadja-Keuy (Kadir), е село в Кукушка каза с 280 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.[8]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Караджакадар е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Караджа Кадър са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Караджа Кадър попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Караджа-кадар (Караџа-кадар) има 25 къщи славяни християни.[11] По време на Междусъюзническата война населението му бяга в България. На негово място са заселени 80 семейства бежанци от Източна Тракия.[12]

През 20-те години в селото са заселени още гърци бежанци от България и Понт.[12] В 1926 година селото е прекръстено на Валти, а в 1955 година – на Камбанис.[13] Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Караджа Кадър е представено като чисто бежанско село със 180 бежански семейства и 702 души.[14]

Населението традиционно произвежда жито и тютюн, като се занимава и със скотовъдство.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Караджа Кадър на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Посова[4]ΠοσοβαКсерокамбосΞεροκαμπος[15]местност на З от Караджа Кадър[4]
Индеклик[4]ΊντεκλίκКатевасияΚατεβασια[15]река на СЗ от Караджа Кадър, десен приток на Галик[4]
Текне Бугас[4]Τεκνε ΜπουγαςСтеносияΣτενωσιά[15]възвишение на СЗ от Караджа Кадър и на ЮИ от Хасан Абас[4]
Кавак[4]ΚαβάκЛевкоремаΛευκόρεμα[15]река на СЗ от Караджа Кадър, десен приток на Галик[4]
Алче Клисе[4]Άλτσέ ΚλισέАнигмаΆνοιγμα[15]възвишение на И от Бела църква (242,6 m)[4]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 37[12] 277[12] 831[12] 1275[12] 911[12] 1025[12] 786[12] 876[12] 1019 1399 1170 977

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Караджа Кадър
  • Христо Георгиев (1891 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[16]
  • Христо Стоев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[17]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
  4. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  9. ↑ Новоосновани клубове // Отечество I (5). Солунъ, 7 мартъ 1909. с. 4.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
  12. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  15. 1 2 3 4 5 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Караджа_Кадър&oldid=12805534“.