Караджа Кадър
| Караджа Кадър Καμπάνης | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 977 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
| Телефонен код | 2341 |
Караджа Кадър или Караджа Кади (на гръцки: Καμπάνης, Камбанис, до 1955 година Βάλτοι, Валти,[1] до 1926 година Καρατζά Καδή, Карадза Кади[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 120 m надморска височина на 15 km южно от Кукуш.[3][4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Караджа дере (Karadja-déré) живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Караджаидарлия (Caradjaydarlya) е посочено като село в Авретхисарската каза с 40 къщи и 179 жители българи.[6]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Караджа Кадъръ има 200 жители българи.[7]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Караджа кьой (Кадър) – Karadja-Keuy (Kadir), е село в Кукушка каза с 280 души българи екзархисти като в него функционира българско училище.[8]
По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Караджакадар е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Караджа Кадър са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Караджа Кадър попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Караджа-кадар (Караџа-кадар) има 25 къщи славяни християни.[11] По време на Междусъюзническата война населението му бяга в България. На негово място са заселени 80 семейства бежанци от Източна Тракия.[12]
През 20-те години в селото са заселени още гърци бежанци от България и Понт.[12] В 1926 година селото е прекръстено на Валти, а в 1955 година – на Камбанис.[13] Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година Караджа Кадър е представено като чисто бежанско село със 180 бежански семейства и 702 души.[14]
Населението традиционно произвежда жито и тютюн, като се занимава и със скотовъдство.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Посова[4] | Ποσοβα | Ксерокамбос | Ξεροκαμπος[15] | местност на З от Караджа Кадър[4] |
| Индеклик[4] | Ίντεκλίκ | Катевасия | Κατεβασια[15] | река на СЗ от Караджа Кадър, десен приток на Галик[4] |
| Текне Бугас[4] | Τεκνε Μπουγας | Стеносия | Στενωσιά[15] | възвишение на СЗ от Караджа Кадър и на ЮИ от Хасан Абас[4] |
| Кавак[4] | Καβάκ | Левкорема | Λευκόρεμα[15] | река на СЗ от Караджа Кадър, десен приток на Галик[4] |
| Алче Клисе[4] | Άλτσέ Κλισέ | Анигма | Άνοιγμα[15] | възвишение на И от Бела църква (242,6 m)[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 37[12] | 277[12] | 831[12] | 1275[12] | 911[12] | 1025[12] | 786[12] | 876[12] | 1019 | 1399 | 1170 | 977 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Караджа Кадър
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Новоосновани клубове // Отечество I (5). Солунъ, 7 мартъ 1909. с. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 3 4 5 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||