Рошлово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рошлово
Γερακαριό
— село —
Библиотеката в Рошлово
Библиотеката в Рошлово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Круша
Надм. височина 323 m
Население 243 души (2001)
Рошлово в Общомедия

Рошлово или Доганджи, Довандже (на гръцки: Γερακαριό, Геракарио, на катаревуса: Γερακαριόν или Γερακάρειον, Геракарион, до 1926 Δογάντζα, Догандза[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има население от 243 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед

Селото е разположено в планината Круша (Крусия или Дисоро).

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Рошлово е разкрито антично селище, обявено в 1937[2] и в 1986 година за защитен паметник.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Рошлово е село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Рошлово (Rochlovo) има 60 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 225 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рошлово (Дувандже) има 270 жители българи християни и 85 турци.[5]

В Рошлово пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:

Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10-15 униатски къщи.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рошлово (Rochlovo) има 360 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[7]

По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война[8].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Геракарион.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δογάντζα - Γερακάρειον
  2. ΒΔ 16-8-1937 - ΦΕΚ 335/Α/25-8-1937. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 166-167.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 166.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 98-99.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.197
     Портал „Македония“         Портал „Македония