Исмаили
| Исмаили Γάβρα | |
| — село — | |
  Исмаили  Исмаили  Исмаили | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Надм. височина | 450 m |
| Население | 51 души (2021 г.) |
Исмаили, още Исманли или Исмаил (на гръцки: Γάβρα, Гавра, до 1927 година Ισμαϊλή, Исмаили или Ισμακλή, Исмакли[1]), е село в Република Гърция, разположено в дем Кукуш, oбласт Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 450 m надморска височина, северно от град Кукуш (Килкис) в южните склонове на Круша.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Южно от Исмаили в местността Тумба при сливането на два потока, вдясно от коларския път за Рамна (Монолити) е открито праисторическо селище. Край селото е открита и раннохристиянска базилика.[4] Селището и базиликата са обявени за защитени паметници в 1937 и в 1996 година.[4][5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Исмаили е турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Исмаиля (Ismaïlya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 10 домакинства, като жителите му са 34 мюсюлмани.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Исманли има 150 жители турци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Исмаили (Исамили) има 40 къщи турци.[8]
Населението му се изселва в Турция през 20-те години по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 години селото е прекръстено на Гавра.[9]
Селото традиционно произвежда жито и тютюн.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 187[2] | 166[2] | 110[2] | 262[2] | 213[2] | 228[2] | 44[2] | 30[2] | 73 | 76 | 69 | 51 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 93. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 ΒΔ 16-8-1937 - ΦΕΚ 335/Α/25-8-1937 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 13 май 2023. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 9 юли 2021. Посетен на 25 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
