Мирово (дем Кукуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мирово.

Мирово
Ελληνικό
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Круша
Надм. височина 743 m
Население (2001) 166 души

Мѝрово (на гръцки: Ελληνικό, Елинико, катаревуса: Ελληνικόν, Елиникон, до 1927 година Μύροβον, Мировон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Мирово има население от 166 души, според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в планината Круша (Дисоро).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мирово е село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Мирово (Mirovo) е показано като село с 30 домакинства и 32 жители мюсюлмани и 75 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 350 жители, от които 60 жители българи християни и 290 турци.[3] През юни 1903 година всички християни в Мирово са под ведомството на Българската екзархия.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Елиникон, но официално смяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В 1928 година Мирово е изцяло бежанско село с 32 семейства и 124 жители бежанци.[5]

От 1918 до 1921 година в Мирово, Морарци и Алексово служи униатският свещеник Атанас Иванов.[6] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μύροβον - Ελληνικόν
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 166.
  4. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 300 – данни на председателя на българската църковна община в Кукуш, йеромонах Неофит, 12 юли 1903.
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  6. а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония