Мирово (дем Кукуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мирово.

Мирово
Ελληνικό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Круша
Надм. височина 743 m
Население 166 души (2001)

Мѝрово (на гръцки: Ελληνικό, Елинико, катаревуса: Ελληνικόν, Елиникон, до 1927 година Μύροβον, Мировон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Мирово има население от 166 души, според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в планината Круша (Дисоро).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мирово е село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Мирово (Mirovo) е показано като село с 30 домакинства и 32 жители мюсюлмани и 75 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 350 жители, от които 60 жители българи християни и 290 турци.[3] През юни 1903 година всички християни в Мирово са под ведомството на Българската екзархия.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Елиникон, но официално смяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В 1928 година Мирово е изцяло бежанско село с 32 семейства и 124 жители бежанци.[5]

От 1918 до 1921 година в Мирово, Морарци и Алексово служи униатският свещеник Атанас Иванов.[6] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  4. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 300 – данни на председателя на българската църковна община в Кукуш, йеромонах Неофит, 12 юли 1903.
  5. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  6. а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония