Мирово (дем Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мирово.
| Мирово Ελληνικό | |
|---|---|
| — село — | |
  Мирово  Мирово  Мирово | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Карадаг |
| Надм. височина | 743 m |
| Население | 166 души (2001) |
Мѝрово (на гръцки: Ελληνικό, Елинико, катаревуса: Ελληνικόν, Елиникон, до 1927 година Μύροβον, Мировон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Мирово има население от 166 души, според преброяването от 2001 година.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в планината Карадаг (Мавровуни).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мирово е село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Мирово (Mirovo) е показано като село с 30 домакинства и 32 жители мюсюлмани и 75 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 350 жители, от които 60 жители българи християни и 290 турци.[3] През юни 1903 година всички християни в Мирово са под ведомството на Българската екзархия.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Елиникон, но официално смяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В 1928 година Мирово е изцяло бежанско село с 32 семейства и 124 жители бежанци.[5]
От 1918 до 1921 година в Мирово, Морарци и Алексово служи униатският свещеник Атанас Иванов.[6] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 300 – данни на председателя на българската църковна община в Кукуш, йеромонах Неофит, 12 юли 1903.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „