Кочан (дем Кукуш)
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Кочан.
| Кочан Ριζανά | |
| — село — | |
  Кочан  Кочан  Кочан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Карадаг |
| Надм. височина | 550 m |
| Население | 64 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 57017 |
| Телефонен код | 2341 |
Кочан или Кочана (на гръцки: Ριζανά, Ризана̀, до 1927 година Κότσανα, Коцана[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 500 m надморска височина в източните склонове на планината Карадаг (Мавровуни) над Сярското поле и на практика географски е в Сярско, а не в Кукушко.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кочан (Kotchan) е посочено като селище в Сярска каза със 120 домакинства, като жителите му са 320 мюсюлмани и 200 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кочан е село в Сярска каза и има 300 жители турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Селото пострадва силно през Първата световна война.[6] Населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Мала Азия.[6] През 1927 години селото е прекръстено на Ризана.[7] В 1928 година селото е бежанско с 68 семейства и 185 жители бежанци.[8]
През Гражданската война (1946 – 1949) жителите на Кочан са принудително изселени от селото.[6]
Жителите се занимават предимно със скотовъдство и с отглеждане на тютюн и жито.[6]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 680[2] | 171[2] | 171[6] | 214[6] | - | 92[6] | 223[6] | 112[6] | 89 | 91 | 86 | 64 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
