Саламаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Саламаново
Γαλλικός
— село —
Гърция
40.8581° с. ш. 22.8761° и. д.
Саламаново
Централна Македония
40.8581° с. ш. 22.8761° и. д.
Саламаново
Кукушко
40.8581° с. ш. 22.8761° и. д.
Саламаново
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 77 m
Население 1135 души (2001)

Саламаново или Саламанли (на гръцки: Γαλλικός, Галикос, катаревуса: Γαλλικόν, Галикон, до 1926 година Σαλαμανλή, Саламанли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 1135 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено южно от Кукуш (Килкис), в Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 500 m източно от железопътната линия и от селото е открито праисторическо селище от късната бронзова и желязната епоха, обявено в 1987 и 1996 година за защитен паметник.[2][3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Саламаново е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Салманово (Salmanovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 36 домакинства, като жителите му са 162 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 150 жители, всички българи християни.[5]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Саламаново (Salamanovo) е село в Кукушка каза с 240 души българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Саламаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Галикон по името на наблизо минаващата река Галик.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
     Портал „Македония“         Портал „Македония