Саламаново
| Саламаново Γαλλικός | |
| — село — | |
  Саламаново  Саламаново  Саламаново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 100 m |
| Население | 794 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 611 00 |
| Телефонен код | 23410 |
Саламаново или Саламанли (на гръцки: Γαλλικός, Галикос, катаревуса: Γαλλικόν, Галикон, до 1926 година Σαλαμανλή, Саламанли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 100 m надморска височина, на 12 km южно от Кукуш (Килкис), в Солунското поле на десния бряг на Галик (Галикос) край железопътната линия.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]На 500 m източно от железопътната линия и от селото е открито праисторическо селище от Късната бронзова и Желязната епоха, обявено в 1987 и 1996 година за защитен паметник.[4][5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Саламаново е българско село в каза Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Салманово (Salmanovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 36 домакинства, като жителите му са 162 българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 150 жители, всички българи християни.[7]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Саламаново (Salamanovo) е село в Кукушка каза с 200 души българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Саламаново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. По време на войната селото е изгорено от гръцката армия и цялото му население бяга в България.[2] Гръцките власти заселват тук малко гърци бежанци.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сала манли (Сала манли) има 25 къщи славяни християни.[10] В 1924 година тук са заселени още бежанци от Понт, Мала Азия и Източна Тракия.[2] В 1926 година името на селото е променено на Галикон по името на река Галик.[2]
Землището на селото е много плодородно и населението традиционно произвежда много жито, като се занимава и със скотовъдство, специално с краварство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кавакли[3] | Καβακλή | Левконас | Λευκώνας[11] | възвишение на СЗ от Саламаново и на Ю от Каваклия (138,5 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[2] | 59[2] | 747[2] | 963[2] | 759[2] | 882[2] | 789[2] | 877[2] | 845 | 1155 | 969 | 794 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 118. (на македонска литературна норма)
- 1 2 3 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/14096/597/20-5-1987 - ΦΕΚ 353/Β/6-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 24 януари 2021. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 9 юли 2021. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
