Хайдарли
| Хайдарли Βαπτιστής | |
| — село — | |
  Хайдарли  Хайдарли  Хайдарли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 140 m |
| Население | 307 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
| Телефонен код | 2341 |
Хайдарли (на гръцки: Βαπτιστής, Ваптистис, до 1929 година Χαϊδαρλή, Хайдарли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 140 m надморска височина на 5 km западно от демовия център Кукуш (Килкис).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Хайдарли е българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Айдарлия (Aydarlia) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 55 домакинства, като жителите му са 146 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Айдарли е село в Кукушка каза с 80 жители българи християни.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Айдарли (Aïdarli) е село в Кукушка каза с 96 души българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Хайдарли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Хайдарли (Хаjдарли) има 30 къщи славяни християни.[8] Още по време на Междусъюзническата война селото е запалено от Гръцката армия и населението му бяга в България.[2] В 1913 година е регистрирано като изоставено, а в 1920 година със 7 жители - 6 мъже и 1 жена.[2] В 1922 година тука са заселени бежанци от Източна Тракия.[2]
През 1927 години селото е прекръстено на Ваптистис.[9] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 110 семейства и 443 жители бежанци.[10]
Селото традиционно произвежда пшеница и тютюн.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[2] | 7[2] | 961[2] | 656[2] | 737[2] | 756[2]598[2] | 544[2] | 474 | 442 | 330 | 307 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Хайдарли
Стоян Димитров (? – 7 ноември 1912), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Девета велешка дружина, загинал в Балканската война[11]- Христо Наков (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Втора отделна партизанска рота, Четвърта рота на Трета солунска дружина[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 128. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 227.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
