Направо към съдържанието

Ерджели

Ерджели
Αλεξάνδρα
— село —
Гърция
41.2528° с. ш. 22.8236° и. д.
Ерджели
Централна Македония
41.2528° с. ш. 22.8236° и. д.
Ерджели
Кукушко
41.2528° с. ш. 22.8236° и. д.
Ерджели
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областДойранска котловина
Надм. височина180 m
Население104 души (2021 г.)
Пощенски код61003
Телефонен код2341

Ерджели (на гръцки: Αλεξάνδρα, Александра, до 1927 година Ερτζελή, Ердзели[1]) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония.

Селото е разположено на 180 m надморска височина, на 38 km северно от град Кукуш (Килкис).[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ерджели е село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чаари Езели (Tchaari-Ezzéli, тоест Чаали и Ерджели) е посочено като село в каза Аврет хисар с 35 къщи и 60 жители мюсюлмани и 27 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ерджели има 60 жители турци и 30 цигани.[5]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Александра. В 1928 година селото е бежанско със 17 семейства и 68 жители бежанци.[6]

Традиционно жителите на селото произвеждат жито и тютюн, като се занимават частично и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 94[2] 101[2] 69[2] 273[2] 219[2] 260[2] 194[2] 180[2] 153 154 143 104
Починали в Ерджели
  • Димитър Попкостадинов Караджов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[7]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 91. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  6. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  7. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б