Ерджели

Ерджели
Αλεξάνδρα
	Ерджели Αλεξάνδρα
— село —
	Ерджели Ерджели Ерджели
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Кукуш
Географска област	Дойранска котловина
Надм. височина	180 m
Население	104 души (2021 г.)
Пощенски код	61003
Телефонен код	2341

Ерджели (на гръцки: Αλεξάνδρα, Александра, до 1927 година Ερτζελή, Ердзели^[1]) е село в Република Гърция, в дем Кукуш, област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 180 m надморска височина, на 38 km северно от град Кукуш (Килкис).^[2]^[3]

История

В Османската империя

В XIX век Ерджели е село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чаари Езели (Tchaari-Ezzéli, тоест Чаали и Ерджели) е посочено като село в каза Аврет хисар с 35 къщи и 60 жители мюсюлмани и 27 българи.^[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ерджели има 60 жители турци и 30 цигани.^[5]

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Александра. В 1928 година селото е бежанско със 17 семейства и 68 жители бежанци.^[6]

Традиционно жителите на селото произвеждат жито и тютюн, като се занимават частично и със скотовъдство.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	94^[2]	101^[2]	69^[2]	273^[2]	219^[2]	260^[2]	194^[2]	180^[2]	153	154	143	104

Личности

Починали в Ерджели

Димитър Попкостадинов Караджов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[7]

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 91. (на македонска литературна норма)
↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_91-2] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 91. (на македонска литературна норма)

[3] По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.

[4] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.

[6] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[7] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]