Гьолбаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гьолбаш
Πικρολίμνη
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Надм. височина 65 m
Население (2001) 165 души

Гьолбаш (на гръцки: Πικρολίμνη, Пикролимни, до 1926 Γκιόλ Όμπαση, Гьол Обаси[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Кукуш, в област Централна Македония със 165 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш (Килкис).

История[редактиране | редактиране на кода]

На ниския (1050 m) хълм Кардица, на около 3 km южно от Гьолбаш и на 200 m от северния бряг на Горчивото езеро (Пикролимни) е открито праисторическо селище, обявено в 1996 година за паметник на културата.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Гьолбаш е изцяло българско село в Кукушка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гюлбаш (Ghiul-Bach) е посочено като селище с 42 домакинства, като жителите му са 197 българи.[3] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[4]. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гьолъ Оваси има 180 жители, всички българи.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гюлбаш (Ghioul-Bas) има 144 българи екзархисти и функционира българско начално училище.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1926 година Гьолбаш е прекръстено на Пикролимни. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 42 бежански семейства и 156 души общо.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκιόλ Όμπαση - Πικρολίμνη
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юни 2018.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 162-163.
  4. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 165.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 98-99.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония