Хасан Абас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хасан Абас
Πεδινό
— село —
Гърция
40.91° с. ш. 22.8725° и. д.
Хасан Абас
Централна Македония
40.91° с. ш. 22.8725° и. д.
Хасан Абас
Кукушко
40.91° с. ш. 22.8725° и. д.
Хасан Абас
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина114 m
Население1117 души (2001)
Официален сайтwww.pedino.gr

Хасан Абас или Хасан Обаси (на гръцки: Πεδινό, Педино, катаревуса: Πεδινόν, Пединон, до 1927 година Χασάν Όμπαση, Хасан Обаси[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 1117 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено южно от Кукуш (Килкис), в Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

На голям трапецовиден хълм край селото на отбивката на стария път Солун – Кукуш за Хасан Абас, на който е изграден язовир, е открито праисторическо селище, обявено в 1986 и 1996 година за защитен паметник.[2][3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Хасан Абас е турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Асан абас (Assan-Abasse) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 35 домакинства, като жителите му са 113 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 150 жители, всички турци мюсюлмани.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско със 192 бежански семейства и 123 жители бежанци.[6] В 1927 година името на селото е променено на Пединон.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30