Хасан Абас
Хасан Абас Πεδινό | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 114 m |
Население | 1117 души (2001) |
Официален сайт | www.pedino.gr |
Хасан Абас или Хасан Обаси (на гръцки: Πεδινό, Педино, катаревуса: Πεδινόν, Пединон, до 1927 година Χασάν Όμπαση, Хасан Обаси[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 1117 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено южно от Кукуш (Килкис), в Солунското поле.
История[редактиране | редактиране на кода]
На голям трапецовиден хълм край селото на отбивката на стария път Солун – Кукуш за Хасан Абас, на който е изграден язовир, е открито праисторическо селище, обявено в 1986 и 1996 година за защитен паметник.[2][3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Хасан Абас е турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Асан абас (Assan-Abasse) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 35 домакинства, като жителите му са 113 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 150 жители, всички турци мюсюлмани.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско със 192 бежански семейства и 123 жители бежанци.[6] В 1927 година името на селото е променено на Пединон.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
|