Направо към съдържанието

Даутли (дем Кукуш)

Вижте пояснителната страница за други значения на Даутли.

Даутли
Δαφνοχώρι
— село —
Гърция
40.9594° с. ш. 22.7906° и. д.
Даутли
Централна Македония
40.9594° с. ш. 22.7906° и. д.
Даутли
Кукушко
40.9594° с. ш. 22.7906° и. д.
Даутли
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина130 m
Население39 души (2021 г.)

Даутли или Даутлия (на гръцки: Δαφνοχώρι, Дафнохори, катаревуса: Δαφνοχώριον, Дафнохорион, до 1927 Δαουτλή, Даутли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.

Селото се намира на около 9 km западно от град Кукуш (Килкис) в Солунското поле.[2][3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Даутли е малко селище с изцяло българско население, числящо се към Авретхисарската каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Даутлия (Daoutlya) е посочено като село в каза Аврет хисар с 35 къщи и 190 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година селото брои 90 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век цялото село Даутли е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Даутли (Daoutli) има 120 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. През войната селото е запалено от гръцката армия и населението му бяга в Струмишко, България. В преброяването от 1913 година се води като напуснато селище.[3]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че в Даутли (Даутли) живят 30 славяни християни.[7]

В 1927 година Даутли е прекръстено на Дафнохори.[8] През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци от Източна Тракия и Понт.[3] В 1928 година Даутли и Дурасанли са записани заедно пад името Дафнохори като изцяло бежанско село с 39 бежански семейства със 155 души.[9]

Населението традиционно произвежда жито и тютюн.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[3] 5[3] 175[3] 226[3] 220[3] 233[3] 188[3] 156[3] 101 63 43 39
Родени в Даутли
  • Иван Атанасов Дионисиев, служил в 64-ти пехотен полк в Българската армия, загинал през Първата световна война[10]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 - 99. (на френски)
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 44