Кара Ахматли
| Кара Ахматли Κοιλάδι | |
| — село — | |
  Кара Ахматли  Кара Ахматли  Кара Ахматли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 310 m |
| Население | 81 души (2021 г.) |
Кара Ахматли (на гръцки: Κοιλάδι, Килади, до 1927 година Καρά Αματλή, Кара Аматли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 310 m надморска височина, на около 10 km северно от град Кукуш (Килкис), в подножието на планината Круша.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Кара Ахматли е изцяло турско село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кара Ахмакля (Cara ahmaclya) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 13 домакинства, като жителите му са 32 мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 80 жители турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Кара Ахматли остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кара-матли (Кара-матли) има 65 къщи славяни християни.[6] Населението му се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт, Източна Тракия и Мала Азия.[3] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 18 семейства и 56 жители бежанци.[7] В 1926 година името на селото е сменено на Килади, но промяната влиза в официалните регистри в следващата 1927 година.[1]
Жителите традиционно произвеждат жито и тютюн, като се занимават частично и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ярдимли[2] | Γιαρδιμλή | Корфула | Κορφούλα[8] | възвишение на ЮЗ от Кара Ахматли (421,9 m)[2] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 81[3] | 81[3] | 97[3] | 149[3] | 215[3] | 219[3] | 169[3] | 151[3] | 151 | 141 | 91 | 81 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 96. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
