Раяново
| Раяново Βάθη | |
| — село — | |
  Раяново  Раяново  Раяново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 400 m |
| Население | 269 души (2021 г.) |
Раяново (на гръцки: Βάθη, Вати, до 1927 година Ραγιάν, Раян[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 400 m надморска височина в южното подножие на планината Круша (Крусия или Дисоро).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Раяново е село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Раяново (Rayanovo) е посочено като селище съc 100 домакинства, като жителите му са 65 мюсюлмани, 326 българи и 56 цигани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 910 жители, от които 180 българи християни, 380 турци и 350 цигани.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Рoяново (Royanovo) има 240 българи екзархисти.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война Раяново попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Раяново (Раjаново) има 65 къщи славяни християни и 20 къщи турци.[7] Голяма част от българското население се изселва в България още в 1914 година.[3] В 1924 година мюсюлманското му население е изселено в Турция по силата на Лозанския договор, а останалите 93 българи по официален път са изселени в България.[3] На негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е променено на Вати, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 99 бежански семейства и 314 души общо.[8]
Селото се разпада по време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949), но след нея е обновено.[3]
Населението традиционно произвежда тютюн и жито, като се занимава и със скотовъдство.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 725[3] | 259[3] | 442[3] | 1026[3] | 676[9] | 1463[9] | 578[9] | 590[9] | 451 | 406 | 309 | 269 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 115. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 34. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 3 4 5 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 116. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
