Неманци
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в Северна Македония вижте Неманици.
|
Неманци Διπόταμος |
|
|---|---|
  Неманци  Неманци |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 191 m |
| Население | 200 души (2001) |
Неманци (изписване до 1945 година: Нѣманци, известно и с турското си име Чомлекчи, Чомлек, на гръцки: Διπόταμος, Дипотамос, до 1926 Τσομλεκτσή, Цомлекци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Неманци има население от 200 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 8 километра североизточно от град Кукуш (Килкис).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Неманци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нееманци (Néémantzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 36 домакинства, като жителите му са 178 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нѣманци (Чомлекъ) има 160 жители българи и 80 цигани.[3]
Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Неманци (Nemantzi) има 360 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
По време на Балканската война 4 души от Неманци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Дипотамос.[6] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 100 семейства и 324 жители бежанци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Неманци
Гоце Тушев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[8]- Мино Димчев (Динчев), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[9]
- Тодор Илиев Матеевски (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина[10]
- Трайче Танов (Трайко Танев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[11]
- Починали в Неманци
- Милан Делчев (1883 – 1903), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσομλεκτσή - Διπόταμος
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 162-163
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 865.
- ↑ „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 738.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 239.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 691.
Портал „