Мутулово
|
Мутулово Μεταξοχώρι |
|
|---|---|
  Мутулово  Мутулово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 237 m |
| Население (2001) | 143 души |
Муту̀лово или Мотилово (на гръцки: Μεταξοχώρι, Метаксохори, катаревуса: Μεταξοχώριον, Метаксохорион, до 1926 година катаревуса Μουτούλοβον, Мутуловон, димотики Μουτούλοβο, Мутулово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Мутулово има население от 143 души (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 13 километра североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 3 километра североизточно от демовия Коркутово (Терпилос).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мутулово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мутолово (Moutolovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 140 домакинства, като жителите му са 684 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мотилово има 850 жители българи християни.[3]
Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мутулово (Moutoulovo) има 1344 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
От 1892 до 1909 година в Мутулово служи униатският свещеник Нако Янев, който през 1934 г. е свещеник в източнокатолическата енория в София. В 1911 – 1914 година в селото служи униатът отец Христо Чолаков.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Мутулово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. 17 семейства от Мутулово са настанени в Голям Манастир, Ямболско.[7]
През 1926 години селото е прекръстено на Метаксохорион.[8] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 63 семейства и 198 жители бежанци.[9]
Мутуловци се изселват в България. След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мутулово
Атанас Георгиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]- Атанас Гоцев (1902 – 1928), български революционер
- Вано Дельов (1874/1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[11]
- Гого Киров (? – 1905), български революционер
- Гоце Стоянов Кехая (Кяя) (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, Сборна партизанска рота на МОО[12]
- Мито Гугулянов (Гогумянов, 1873 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 серска дружина[13]
- Насо Пецов Канин (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 15 щипска дружина[14]
- Никола Георгиев Петков (1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Кукушка чета, 4 рота на 13 кукушка дружина[15]
- Никола Гугулянов (Коле Гогумянов, 1876/1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 серска дружина[16]
- Тано Янов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, ІV отделение, 4 рота на 3 солунска дружина[17]
- Ташо Гегов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[18]
- Тома Янев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913[19]
- Трайко, български революционер от ВМОРО, кукушки войвода през 1912 година взел участие в освобождението на Кукуш и македоно-одрински опълченец през 1913 година[20]
- Мито Яков Хаджията, български революционер, четник на Иванчо Карасулията[21]
- Христо Георгиев Петков (1882/1883 – 1913), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 1 рота на 15 щипска дружина, умрял на 17 юни 1913[22]
- Христо Митров (1862/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Кукушка чета, нестроева рота на 15 щипска дружина[23]
- Христо Янов, македоно-одрински опълченец, неграмотен, Кукушка чета[24]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Сайт на бившия дем Круша
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μουτούλοβο – Μεταξοχώρι
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 166 – 167
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 168.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 98 – 99.
- ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево. // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 864.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, стр. 254.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 147 – 148.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 344, 399, 667.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 335.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 551.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 140.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 820.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 170.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 553.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 456.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
Портал „
