Тано Янов

Тано Янов
	Тано Янов
български революционер
Роден	1889 г. Мутулово, Османска империя
Починал	декември 1922 г. (33 г.) Струмица, Кралство на сърби, хървати и словенци

Тано Янов Делев е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1889 година^[2] в кукушкото село Мутулово, тогава в Османската империя. Включва се активно в националноосвободителните борби на българите в Македония.^[1] При избухването на Балканската война в 1912 година, е доброволец в Българската армия и се вклюва в Македоно-одринското опълчение в ІV отделение, 4 рота на 3 солунска дружина.^[2] Докато е опълченец в раняван по време на сражения със сърбите в Междусъюзническата война в 1913 година. След Междусъюзническата война в 1913 година се устновява в струмишкото село Щука, което остава в България. Взима участие и в Първата световна война като редови войник в Българската армия. След войната, когато Струмишко е предадено на Кралството на сърби, хървати и словенци, се присъединява към възстановената ВМРО. В септември 1922 година, като ръководител на революционния комитет в Щука, Тано Янов е арестуван от новата сръбска власт и е затворен. Умира в затвора в декември същата година след мъчения и тормоз.^[1]

На 12 март 1943 година съпругата му Доста Танова Янова, родена също в село Мутулово и като жителка на Щука, подава молба за българска народна пенсия. В молбата пише, че Янов е бил „по народност българин и с български произход“. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 298.
↑ ^а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.

[Свидетелства_298-1] а ^б ^в ^г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 298.

[МОО|824-2] а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.

[1]

[2]