Направо към съдържанието

Сеслово

Сеслово
Σεβαστό
— село —
Гърция
40.9814° с. ш. 22.9442° и. д.
Сеслово
Централна Македония
40.9814° с. ш. 22.9442° и. д.
Сеслово
Кукушко
40.9814° с. ш. 22.9442° и. д.
Сеслово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина225 m
Население150 души (2001)

Сеслово (на гръцки: Σεβαστό, Севасто, катаревуса: Σεβαστόν, Севастон, до 1927 година Σέσλοβο, Сеслово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония със 150 жители (2001).

Селото е разположено на 5 километра югоизточно от град Кукуш (Килкис).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сеслово (Seslovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 25 домакинства, като жителите му са 108 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сеслово има 200 жители българи християни и 50 цигани.[3]

Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сеслово (Seslovo) има 176 българи екзархисти.[4]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци.

През 1927 години селото е прекръстено на Севастон.[5] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 68 семейства и 257 жители бежанци.[6]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  5. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012