Сеслово
| Сеслово Σεβαστό | |
| — село — | |
  Сеслово  Сеслово  Сеслово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 190 m |
| Население | 61 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
| Телефонен код | 2341 |
Сеслово (на гръцки: Σεβαστό, Севасто, катаревуса: Σεβαστόν, Севастон, до 1927 година Σέσλοβο, Сеслово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 190 m надморска височина на 5 km югоизточно от град Кукуш (Килкис).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сеслово (Seslovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 25 домакинства, като жителите му са 108 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сеслово има 200 жители българи християни и 50 цигани.[5]
Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сеслово (Seslovo) има 176 българи екзархисти.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сеслово (Сеслово) има 20 къщи славяни християни 40 къщи цигани мохамедани.[7] Населението му започва се изселва в България още по време на Междусъюзническата война. В 1924 година и последните 52 българи се изселват в България по официален път.[3] На тяхно място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Севастон.[8] В 1928 година Севастон (Σεβαστόν) със старо име Сесловон (Σέσλοβον) е изцяло бежанско с 68 семейства и 257 жители бежанци.[9]
Населението традиционно произвежда пшеница.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 93[3] | 107[3] | 308[3] | 470[3] | 241[3] | 219[3] | 181[3] | 197[3] | 144 | 150 | 103 | 61 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 122. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 34. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
