Свети Георги (Янешево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
Αγίου Γεωργίου
Metalliko Yaneshevo Church Koulakia Detail.jpg
Бакалинът, който лъже във везните, детайл от първата зона на иконостаса
Greece relief location map.jpg
41.0208° с. ш. 22.8185° и. д.
„Свети Георги“
Местоположение в Гърция
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Янешево
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Поленинска и Кукушка
Архиерейско наместничество Крестония
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου) е българска възрожденска православна църква в кукушкото село Янешево (Металико), Гърция, част от Поленинската и Кукушка епархия.[1][2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е гробищен храм, разположен на хълм в северната част на селото. Представлява трикорабна базилика. Имала е и женска църква, която не е запазена. Архитетурният ѝ тип е най-разпространеният в късните години на османската власт. Планът на църквата е правоъгълен с полукръгла апсида със собствен покрив на изток. Покривът е двускатен със засеки на източната и западната страна. Входът е от южната страна и над него има фреска на Свети Георги на кон. На западната страна е имало вход за притвора, който е зазидан. Храмът е имал трем на север, запад и юг, който е унищожен, но остатъците от дървените подпори са все още видими в стените.[1]

Във вътрешността, в източната стена има пет апсиди, така на ден в църквата може да се извършва повече от една литургия. На западната страна е запазен издигнат нартекс с три стъпала към него.[1]

Наосът се състои от три кораба, разделени с две редици колони - четиристранни дървени стълбове, измазани с гипс, за да изглеждан кръгли. Покривът е от прости дървени ленти. Църквата се осветява от отвори с характерни железни решетки на северната и южната страна.[1]

Декорации[редактиране | редактиране на кода]

Царски икони от иконостаса
Херувим от иконостаса

Големият полукръгъл свод е украсен с изображения, които трудно се различават - Богородица, Рождество Христово, Поклонението на влъхвите и други. Забележителни са ангелските лица, разположени между образите, които напомнят на западни образци.[1]

Олтарът е отделен от наоса с дървен красиво изписан иконостас, който според надпис датира от 1820 година. На по-големия дял иконостасът е изписан живописно с флорални мотиви, което е типично за Македония в XIX век. Темите са от традиционната архитектура и са в народен стил, пълни със символизъм. На един реставиран дял от оградата е характерна сцената с бакалина, който според надписа краде при меренето като част от темата за адските мъки. В други част е тамата за кръста и Страстите Христови. Царските икони във втората част са дело в по-голямата си част на художници от Кулакийската художествена школа. Следват херувимите и Йесеевото дърво. Третият дял на иконостаса се състои от иконите на Дванадесетте празници, поставени под арковидните отвори с цветна украса. Отгоре са Апостолите и на края Кръстът, подпрян на два двойни змея. Царските двери са резбовани и са украсени с изображения на Благовещение, пророци и йерарси.[1]

Две скрити врати в северния и южния кораб, украсени с изображения на Архангелите Михаил и Гавриил, водят в олтарното пространство. Владишкият трон е с купол. Под иконата на Христос на трон е отбелязана годината 1820. На третия стълб от северната колонада е подпрян дървеният амвон, който е изписан с фигурите на единечни светци - Свети Стилит, Евангелистът Марко и други.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Χατζούλη, Γλυκερία Μ.. Ιερός Ναός Αγίου Γεώργίου στο Μεταλλικό. // Promo.cross. Посетен на 2014-06-21.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/11062/273/18-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2014-10-22.
     Портал „Македония“         Портал „Македония