Шереметлия
| Шереметлия Φανάρι | |
| — село — | |
  Шереметлия  Шереметлия  Шереметлия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 200 m |
| Население | 48 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
| Телефонен код | 2341 |
Шереметлия или Шереметли (на гръцки: Φανάρι, Фанари, катаревуса: Φανάριον, Фанарион, до 1928 година Σερεμετλή, Сереметли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 200 m надморска височина на на 16 km югоизточно от град Кукуш (Килкис), в Солунското поле.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Шереметлия е българско село в каза Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Шереметлия е посочено два пъти – веднъж Шереметли (Cheremetli), селище в Солунска каза с 15 домакинства и 64 жители българи и втори път като Шереметлия (Chérémetlya), селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 30 домакинства и 165 жители българи.[4] В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото също е посочено два пъти – веднъж като Шереметли в Кукушка каза с 40 жители българи и 100 цигани[5] и втори път като Ширеметли в Лъгадинска каза с 50 жители българи.[6]
Българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година Шереметлия (Cheremetlia) е село в Кукушка каза с 56 души българи екзархисти и 54 власи.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шереметли (Шереметли) има 20 къщи турци.[8] Още по време на Междусъюзническата война селото е запалено от гръцката армия и населението му бяга в България. На тяхно място са настанени гърци от Тракия. В 1924 година в селото са настанени и гърци бежанци от Понт.[9]
Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско с 45 бежански семейства и 165 жители бежанци.[10] В 1928 година името на селото е променено на Фанари.[3]
Населението традиционно произвежда пшеница.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[9] | 57[9] | 187[9] | 332[9] | 277[9] | 218[9] | 217[9] | 199[9] | 143 | 120 | 96 | 48 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Шереметлия
Трайчо Шереметлийски, български революционер, деец на ВМОРО[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 135. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154 – 155 и 168 – 169.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 171.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 35. (на сръбски)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 136. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 72 – 73.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||