Сари пазар
|
Сари пазар Ανθόφυτο |
|
|---|---|
| — село — | |
  Сари пазар  Сари пазар  Сари пазар |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 40 m |
| Население | 380 души (2001) |
Сари пазар (на гръцки: Ανθόφυτο, Антофито, на катаревуса: Ανθόφυτον, Антофитон, до 1928 Σαρή Παζάρ, Сари Пазар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, административен център на дем Кукуш, в област Централна Македония с 380 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира западно от бреговете на Горчивото езеро (Пикролимни) в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш.
История[редактиране | редактиране на кода]
В местността Тумба, на 2,5 km източно от селото, и на 300 m северно от моста на един канал е открито праисторическо селище, обявено в 1996 година за паметник на културата.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Сари пазар е село в Кукушка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Сари пазар (Sari-Pazar) е посочено като село в каза Аврет хисар с 35 къщи и 150 жители българи.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 40 жители българи и 60 цигани.[4]
Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Sari-Pazar) има 64 българи патриаршисти гъркомани.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Сари пазар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година Сари пазар попада в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 115 семейства и 417 жители бежанци.[7] В 1928 година селото е прекръстено на Антофитон.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сари пазар
Илия Христов (Ильо Ристов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 25 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162-163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769 и 876.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
Портал „