Сари пазар
| Сари пазар Ανθόφυτο | |
| — село — | |
  Сари пазар  Сари пазар  Сари пазар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Площ | 13,1 km² |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 200 души (2021 г.) 15,3 души/km² |
| Пощенски код | 57011 |
| Телефонен код | 2341 |
Сари пазар (на гръцки: Ανθόφυτο, Антофито, на катаревуса: Ανθόφυτον, Антофитон, до 1928 година Σαρή Παζάρ, Сари Пазар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, административен център на дем Кукуш, в област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 50 m надморска височина западно от бреговете на Горчивото езеро (Пикролимни) в дъното на Солунското поле, югозападно от град Кукуш.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Праистория
[редактиране | редактиране на кода]В местността Тумба, на 2,5 km източно от селото, и на 300 m северно от моста на един канал е открито праисторическо селище, обявено в 1996 година за паметник на културата.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Сари пазар е село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сари пазар (Sari-Pazar) е посочено като село в каза Аврет хисар с 35 къщи и 150 жители българи.[5] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 40 жители българи и 60 цигани.[6] Според Тодор Симовски селото е чифлик.[3]
Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Sari-Pazar) има 64 българи патриаршисти гъркомани.[7]
По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Сарипазар е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Сари пазар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година Сари пазар попада в Гърция. По време на войната цялото му население бяга в България, но по-късно се връща. Тук властите веднага заселват гърци бежанци от Източна Тракия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сари-пазар (Сари-пазар) има 30 къщи славяни християни.[10] 17-те му жители бълари отново по официален път се изселват в България, а на тяхно място са настанени още гърци от Източна Тракия.[3] В 1928 година Антофитон (Ανθόφυτον) със старо има Сари пазар (Σαρή Παζάρ) е изцяло бежанско със 115 семейства и 417 жители бежанци.[11] В 1928 година селото е прекръстено на Антофитон.[12]
Населението традиционно произвежда жито.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Баири[2] | Μπαΐρια | Анифорос | Άνήφορος[13] | местност на СЗ от Сари пазар[2] |
| Чаири[2] | Τσαΐρια | Ливади | Λιβάδι[13] | местност на С от Сари пазар[2] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 185[3] | 118[3] | 505[3] | 470[3] | 475[3] | 520[3] | 399[3] | 432[3] | 400 | 345 | 272 | 200 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сари пазар
Илия Христов (Ильо Ристов, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 120. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 9 юли 2021. Посетен на 25 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Новоосновани клубове // Отечество I (5). Солунъ, 7 мартъ 1909. с. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769 и 876.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
