Направо към съдържанието

Планиница (дем Кукуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Планиница.
Планиница
Φύσκα
— село —
Гърция
41.1102° с. ш. 22.9943° и. д.
Планиница
Централна Македония
41.1102° с. ш. 22.9943° и. д.
Планиница
Кукушко
41.1102° с. ш. 22.9943° и. д.
Планиница
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКарадаг
Надм. височина369 m
Население121 души (2021 г.)
Пощенски код61100
Телефонен код23410

Планиница, Планица или Липлак (на гръцки: Φύσκα, Фиска, до 1926 година Πλανίτσα, Планица[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 19 km североизточно от демовия център град Кукуш (Килкис) и на 14 km североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Карадаг (Мавровуни).[2][3] На 5 km североизточно от Планиница има детски лагер Катаскиносис, който официално признат за селище през 1961 година и е част от тогавашната община Планиница.[2][4] Според преброяването от 2011 година лагерът няма постоянни жители.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Планиница е предимно българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Планиница (Planinitza) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза със 100 домакинства с 395 жители българи и 84 мюсюлмани.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Планиница (Липлакъ) има 500 жители българи християни и 250 турци.[8]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Планиница (Planinitza) има 640 българи екзархисти и в селото работи българско екзархийско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Планиница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Селото пострадва силно през войната, като голям дял от българското му население и дори и турци бягат в България.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Планица (Планица) има 25 къщи славяни християни и 25 къщи турци.[11] В 1924 година по силата на Лозанския договор цялото турско население е изселено в Турция. Също така и останалите българи - официално 155 души се изселват в България.[3] 30 семейства или около 150 души, тоест почти всички жители на селото, се заселват в Горни Воден, Асеновградско.[12] В Планиница са настанени понтийски гърци бежанци от Турция.[3] В 1926 година името на селото е променено на Фиска. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 92 семейства и 318 жители бежанци.[13]

Населението традиционно произвежда тютюн и жито, като се занимава и със скотовъдство.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Планиница на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Кавак[2]ΚαβάκЛевкиΛεύκη[15]възвишение на И от Планиница (495,6 m)[2]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 234[3] 230[3] 355[3] 619[3] 387[14] 501[14] 303[14] 304[14] 217 278 152 121

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Планиница
  • Ангел Гогов (1897 - 1933), български революционер от ВМРО
  • Ангел Атанасов Кълев (1911 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[16]
  • Атанас Манолев (? – 1913), 2 рота на 3 солунска дружина, загинал на 22 юни 1913 година[17]
  • Атанас Манолов (1888 – ?), 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година[18]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. 1 2 3 4 5 6 7 8 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 113. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ ΕΕΤΑΑ-Ελληνική Εταιρία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης Α.Ε. // Посетен на 8 януари 2019.
  5. ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10505 (с. 41 на pdf)
  6. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ30/6463/127/11-3-1991 - ΦΕΚ 761/Β/20-9-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 11 май 2022. Посетен на 22 октомври 2014.
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 – 99. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 34. (на сръбски)
  12. ↑ Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  14. 1 2 3 4 5 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 114. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  16. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 420.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Планиница_(дем_Кукуш)&oldid=12870330“.