Планиница (дем Кукуш)
Вижте пояснителната страница за други значения на Планиница.
|
Планиница Φύσκα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Планиница  Планиница |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 369 m |
| Население | 289 души (2001) |
Планиница или Липлак (на гръцки: Φύσκα, Фиска, до 1926 Πλανίτσα, Планица[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Планиница има население от 289 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 19 километра североизточно от демовия център град Кукуш (Килкис) и на 34 километра североизточно от Коркутово (Терпилос) в планината Круша. На 5 km североизточно от Планиница има детски лагер (Катаскиносис), който официално признат за селище през 1961 година и е част от тогавашната община Планиница.[2] Според преброяването от 2011 година лагерът няма постоянни жители.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Планиница е предимно българско село в казата Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Планиница (Planinitza) е посочено като селище в Аврет Хисарската каза със 100 домакинства с 395 жители българи и 84 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 500 жители българи християни и 250 турци.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Планиница (Planinitza) има 640 българи екзархисти и в селото работи българско екзархийско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Планиница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва в България (30 семейства или ок. 150 души в Горни Воден, Асеновградско[9]) и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е променено на Фиска. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 92 семейства и 318 жители бежанци.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Планиница
Ангел Атанасов Кълев (1911 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[11]- Атанас Манолев (? – 1913), 2 рота на 3 солунска дружина, загинал на 22 юни 1913 година[12]
- Атанас Манолов (1888 – ?), 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 5 юли 1913 година[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πλανίτσα - Φύσκα
- ↑ ΕΕΤΑΑ-Ελληνική Εταιρία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης Α.Ε.. // Посетен на 2019-01-08.
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10505 (с. 41 на pdf)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ30/6463/127/11-3-1991 - ΦΕΚ 761/Β/20-9-1991. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 22 октомври 2014.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 166-167
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 167.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 98-99.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870.
- ↑ Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.94
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 62
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 420.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 421.
Портал „
