Михалово
Михалово Μιχαλίτσι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 100 m |
Население | 16 души (2021 г.) |
Михалово в Общомедия |
Михалово или Миалово (на гръцки: Μιχαλίτσι, Михалици, катаревуса Μιχαλίτσιον, Михалицион, до 1927 година Μιχάλοβο, Михалово[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, oбласт Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северозападно от Кукуш (Килкис) и североизточно от Ругуновец (Поликастро).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В ΧΙΧ век Михалово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя, чифлик на братя Султояни. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Миалово (Mialovo) е посочено като селище с 46 домакинства, като жителите му са 205 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Михалово има 150 жители българи християни.[3]
Според данни на председателя на Българската православна община в Кукуш от лятото на 1903 година село Михайлево е изцяло униатско.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Миалево (Mialevo) е село със 136 жители българи унияти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Михалово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Миялево (Миjалево) има 12 къщи славяни християни.[7] Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 години селото е прекръстено на Михалицион.[8]
В 1985 година Султояневият конак в селото е обявен за паметник на културата.[9]
- Преброявания
- 2001 година – 37 души
- 2011 година – 14 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Михалово
- Васил Киров Нанов (1884 – 1928), български революционер от ВМРО
- Гоне Мицов (Мицев, 1888 или 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[10]
- Киро Нанов Миалски (? – 1903), установил се в Текелиево и оглавил българското национално движение там, убит от андарти[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 300.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2795/46202/27-8-1985 - ΦΕΚ 628/Β/18-10-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 465.
- ↑ Ч., В. Василъ Нановъ // Македония II (477). 14 май 1928.
|