Кукушка българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кукушка българска община
Kukush seal.jpg
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана XIX век, Османска империя
Закрита 1913 г., Гърция
Правно положение несъществуваща
Седалище Кукуш
Официални езици български
Инвентарен опис на имотите на Солунската и Кукушката община

Кукушката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Кукуш, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кукушката българска община е резултат от борбата за българска църковна независимост и репресиите от гръцкия владика. Общината е втората българска институция в града след откриването на българско училище от Димитър Миладинов и Райко Жинзифов в 1857 година.

На 30 април 1859 година издаваният в Нови Сад вестник „Сръбски дневник“ пише:

Точно поради гръцката пропаганда и злоупотреб­ите на гръцките владици, се будят западните българи. Гърците искаха да погърчат българите в Македония и то посредством училищата; това донякъде им се отдаде, защото спечелиха много българи на своя страна. Но сега против погърчването българите имат ограда в лицето на своите училища и вече започват да палят гръцките книги, както по-рано гърците горяха българските. Притискайки народа, фанарнотските владици, го накараха да отвори очи. Много българи на Кукушка [епархия] са тръгнали за Цариград да се оплачат от злоупотребленията на тамошния гръцки владика; покрай другото корят лошото му поведение.[1]

През периода на църковните борби кукушката община се ръководи от 12-членен съвет. По думите на Кузман Шапкарев тя е „под мнимото председателство“ на поп Йован Васков, а всъщност под действителното ръководство на Нако С. Станишев. Всяка година половината членове на общината се сменят с нови – млади, защото според Нако трябва така постепенно всички граждани да се упражнят в управлението на общинските работи. Той е единственият несменяем член. Дейността им е описана от К. Шапкарев така:

Чудни беха, казвам, деятелността, усърдието и умелостта на Кукушката тогавашна община. Тя никой случай не пропущаше, от който би могла да ползува народното дело: нищо не щадеше, ни имот, ни труд, ни спокойствие; нощем на полнощ, ако би се представила нужда, събираше се на заседание и цели нощи заседаваше, за да извърши каквото би било нужно. Но нейните дебати по каквито и да било въпроси бяха кратки; формалности никакви, а само вършене работа; представеше ли се въпрос за разрешение, предлагаше се от председателя; разменваха се две-три мнения, и решението незабавно последваше, без никакви каприции от страна на някого да се появят. Пълно съгласие владееше между членовете на общината. Но каква е днешната Кукушка община, сравнявана с тогавашната? – Далеч една от друга! Но тогава беше Нако, а сега го няма. Имаше ли Нако, имаше община, имаше Кукуш, имаше кукушка народна работа, кукушка слава![2]

В началото на 1874 година шест общини (Солунска, Дойранска, Воденска, Кукушка, Струмишка и Малешевска) възстават против Екзархията. Три от тях (Солунска, Воденска и Кукушка) поискали от Екзархията върху пределите им да бъде учредена нова самостоятелна епархия с център Кукуш, а епископ Нил Изворов да стане неин митрополит. След получения отказ от страна на Екзархията, общините се решили на крайни действия. Те се обърнали към английския консул, за да бъдат приети в Англиканската църква начело със своя епископ. След отказа на англичаните те се обръщат към епископ Рафаил Попов, глава на Българската униатска църква, който отговорил положително на тяхното питане за възможно присъединяване към Рим. Това става след преговори с Изворов и след писменотото му заявление за готовност за присъединяването му към унията. Униатите в града, начело с владиката Епифаний Шанов, държат двете големи църкви „Свети Георги“ и „Света Богородица“, а за православните остава малката „Свети Атанасий“. В ръцете на униятите минава и училищното здание, което принуждава православните да окупират епископския дом на изгонения през 1879 година владика Мелетий и там се нанася българското екзархийско училище до построяването на великолепно ново училищно здание. В българското начално училище преподават Гоце Вангелов, Гоце Делииванов и Гоне Ковачев, учили в I софийска гимназия и Христо Хърсовски. В класното - Христо Бучков турски и френски, поп Атанас от Охрид история и география, Туше Делииванов български език, Христо Тенчев аритметика, Петър Мавродиев естествена история.[3]

В учебната 1892/1893 година учители в Кукуш са свещеник Анастас Кръстев, председател на общината, Петър Делииванов, главен учител, Георги Вангелов, Иван Манолов, Петър Гутев, Порфирий Шайнов, Екатерина Михайлова, Мария Златарова.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бугарска. // Србски Дневник VIII (33). У Новоме Саду, 30 априла 1859. с. 2.
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 193 – 194.
  3. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
  4. Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 349.
     Портал „Македония“         Портал „Македония