Ресенска българска община
| Ресенска българска община | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | XIX век, Османска империя |
| Закрита | 1913 година, Сърбия |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Ресен |
| Езици | български |
Ресенската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Ресен, Османската империя, съществувало до 1913 г., когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Ресен още преди Руско-турската война е образувана българска община. В 1866 – 1867 година е отворено българско училище с учител Лазар Попянев от Велес, поддържан частно от ресенци. След него учители са Георги Бояджиев също от Велес и Захарий Чинтулов от Сливен.[1]
След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 влашки, гърчеещи се, които чрез местната власт държат църквата и училищата.[2] В юли 1880 година българската община в Ресен изпраща серия телеграми и писма до екзарх Йосиф I и чрез него до великия везир срещу гръцкия владика с настояване да ѝ се върне църквата, взета от гъркоманите. Екзархът на свой ред праща няколко такрира до Портата за ресенската църква, която е една от първите му грижи след завръщането му в Цариград.[3] В 1882 година е извършен избор за българска община, който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове са Наум Димитров, Иван Стрезов, Таско Чокалев, Андрей Татарчев, Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и Трайче Дорев.[2]
Към 1903 година според Наум Темчев общината има около 240 къщи. Останалото християнско население, което се състои от 140 български семейства и 60-тина влашки се числи към гръцката община въ града.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 283.
- ↑ а б Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 357.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
| |||||
