Андрей Татарчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Татарчев
български общественик
Роден

Андрей (Андрея) Димитров Татарчев е български търговец и общественик от Македония

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Татарчев е роден в град Ресен, тогава в Османската империя. Баща е на Георги и Божирад Татарчеви, а с брат Никола Татарчев държат търговска кантора. Симеон Радев си спомня за тях:

Старите Татарчеви, братята Aндрея и Никола, бяха хора малограмотни и макар и много способни в търговията и несъмнени родолюбци, не играха в народните работи голяма роля. Техните по-стари синове Георги, синът на Андрея, и Михаил, син на Никола, бяха първите граждани на Ресен, получили по-високо българско образование.[1]

От 1864 година Андрей Татарчев участва в извоюването на самостоятелна българска църква. През 1882 година е извършен избор за Ресенската българска община, който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове Наум Димитров, Иван Стрезов, Таско Чокалев, Андрей Татарчев, Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и Трайче Дорев.[2]

През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Татарчев
 
Костадина Татарчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Татарчев
(1845 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
Татарчев
 
Михаил Татарчев
(1864 – 1917)
 
Виктор Татарчев
(? – 1937)
 
Христо Татарчев
(1869 – 1952)
 
Екатерина Стрезова
 
Божирад Татарчев
(1870 – 1940)
 
Георги Татарчев
(1868 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светла Татарчева
 
Никола Татарчев
(1898 – 1978)
 
Царева Татарчева
 
Асен Татарчев
(1893 – 1970)
 
 
 
Михаил Татарчев
 
Христо Татарчев
 
 
 
 
 
Симеон Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Татарчев
(1930 – 2008)
 
 
 
Михаил Татарчев
(1921 – 2007)
 
Филип Татарчев
(1924 – 1998)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.
  3. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606.