Трайче Доревски
| Трайче Доревски | |
| български общественик | |
 Доревски със сестрите си Мария и Огнена, 1890-те години. Т. К. Апостолов, София | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Трайко (Трайче) Христов Доревски е български общественик, публицист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Трайче Доревски е роден в град Ресен, тогава в Османската империя. Родът му произхожда от село Нъте. Братовчед е на Андрей Ляпчев, а баща му се занимава с грънчарство.[1] През 1882 година е избран за член на Ресенската българска община заедно с Наум Димитров, Иван Стрезов, Таско Чокалев, Андрей Татарчев, Димитър Милошев, Тани Мильовик и Димитър Чокалев, като за председател е избран поп Ставре.[2] По същото време учителства в Ресен, тогава негов ученик е Симеон Радев, който го описва така:
| „ | Пръв въведе в ресенското училище съвременния начин на преподаване и създаде в него нов ред и нова атмосфера. Мечтателна природа, той, като всички мечтатели, излъчваше голямо очарование. Ние учениците много го обичахме и с голяма радост ходехме на училище.[1] | “ |
Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] След това преподава в Съботско, Охрид и други. Член на Цариградския революционен комитет (1894 - 1895) и на революционния комитет на ВМОРО в Ресен (1895). През 1894 година участва на Ресенското съвещание на ВМОРО заедно с Христо Татарчев, Даме Груев, Пере Тошев, Атанас Лозанчев, Георги Пешков, Григор Попев, Александър Чакъров, Александър Хаджипанов, Тодор Станков, Атанас Мурджев и Никола Наумов[4]. Съвещанието съвпада с освещаването на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, за което събитие Трайче Дорев пише своята „Мелодрама“. По-късно учителства в Сяр.
Емигрира в България и дълги години е гимназиален учител в София и редактира вестниците на Демократическата партия „Знаме“ и „Пряпорец“.[5]
През 1909 година основава списание „Семейно огнище“ и се занимава с научноизследователска дейност.[1]
Умира на 19 януари 1945 година в София.[6]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Христо Дорев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Дорев | Тодор Дорев | Трайче Доревски (1867 – 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аце Дорев (1871 – 1941) | Панчо Дорев (1878 – 1938) | Линка Хололчева | Христо Хололчев | Иван Дорев (1866 – 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирил Дорев | Крум Хололчев (1915 – 1986) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, 1967, УЧЕНИК В РЕСЕН
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Мирчев, Б. Спомени на някои активни дейци в македонското революционно движение, ИИБИ, т. 6, 1956, с. 482-497
- ↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 147.
