Направо към съдържанието

Атанас Мурджев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Мурджев
български революционер
Роден
Починал
21 април 1944 г. (72 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Атанас Мурджев в Общомедия

Атанас (Тано) Перев Мурджев или Мурджов с псевдоним А. Планински[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Мурджев е роден на 31 януари 1872 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където се сприятелява с Даме Груев, Пере Тошев и Гьорче Петров. Мурджев е един от първите членове на ВМОРО в 1894 година, привлечен от Груев като агитатор и организатор, а впоследствие става четник.

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

„ В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[2] “

В 1896 година действа с Гоце Делчев в Разлога, а след това в 1897 година участва в организирането на бомболеарната на ВМОРО в село Сабляр.[3] В 1898 година е предаден, арестуван и затворен в Прилеп. Успява да избяга в България. Навлиза с чета в Щипско.[4]

Четата на Атанас Мурджев със знамето на Разградското македоно-одринско дружество

По-късно Мурджев преминава на страната на Върховния комитет и навлиза в Македония с четата на Кочо Муструка.[5]

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Провадийското дружество.[6]

През 1902 година край Сборско пресреща върховистката чета на Тома Пожарлиев, след което двете чети заминават за Прилепско.[7] На 2 септември 1903 година на Руен планина Атанас Мурджев освещава знамето на Разградското македоно-одринско дружество, с което влиза в Македония и участва Илинденско-Преображенското въстание.[8] В началото на въстанието четите на Атанас Мурджев, Тома Пожарлиев, Григор Манасиев, поручик Иван Топчев и Никола Дечев със 152 души се намира в Кратовско. Там се сражават на 25 септември над Луково 15 часа и дават 8 жертви, сред които и войводите Григор Манасиев, Иван Топчев и Никола Дечев.[9]

След това Мурджев се изтегля в България, където става войвода на новоорганизирана чета от 400-500 души, заедно със Сотир Атанасов, Никола Пушкаров и Димитър Ганчев. В неговата чета е и Григор Соколов - Ляме, който след последвал скандал между двамата минава на страната на сръбската пропаганда в Македония.[10] Четата води боеве с турски аскери при Крива паланка и Долна Любата. След потушаването на въстанието войводата Мурджев пази въстаническото знаме в своя дом, а през 1943 година го предава на Главния военен музей.[11]

Четата на Мурджев на бивак.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четите на Яне Сандански и Дончо Златков и в нестроевата рота на 13 кукушка дружина.[12]

През май 1913 година е избран за член на революционния щаб на Тиквешкото въстание. След Междусъюзническата война се установява в България.

През Първата световна война получава задача от командването на българската армия да прочиства Македония от чети на сръбската пропаганда.[13] Участва в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод.[14]

Почива в Тетевен на 21 април 1944 година.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5.
  2. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55 – 56.
  3. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
  4. ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 – 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 78 – 80.
  5. ↑ Дино Кьосев, Гоце Делчев. Писма и други материали, стр.89
  6. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  7. ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 243.
  8. ↑ Иванов, Иван. Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия // Посетен на 11 февруари 2026.
  9. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 353.
  10. ↑ Кръстю Лазаров, Спомени
  11. ↑ Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 474.
  13. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 31, 59.
  14. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 292.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Мурджев&oldid=12819411“.