Атанас Мурджев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Мурджев
български революционер

Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Атанас Мурджев в Общомедия

Атанас (Тано) Перев Мурджев или Мурджов, с псевдоним А. Планински[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Мурджев е роден на 31 януари 1872 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където се сприятелява с Даме Груев, Пере Тошев и Гьорче Петров. Мурджев е един от първите членове на ВМОРО в 1894 година, привлечен от Груев като агитатор и организатор, а впоследствие става четник.

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[2]

В 1896 година действа с Гоце Делчев в Разлога, а след това в 1897 година участва в организирането на бомболеарната на ВМОРО в село Сабляр.[3] В 1898 година е предаден, арестуван и затворен в Прилеп. Успява да избяга в България. Навлиза с чета в Щипско.[4]

Четата на Атанас Мурджиев.

По-късно Мурджев преминава на страната на Върховния комитет и навлиза в Македония с четата на Кочо Муструка.[5]

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Провадийското дружество.[6]

През 1902 година край Сборско пресреща върховистката чета на Тома Пожарлиев, след което двете чети заминават за Прилепско[7]. На 2 септември 1903 година в Руен планина Атанас Мурджев освещава знамето на Разградското македоно-одринско дружество, с което влиза в Македония и участва Илинденско-Преображенското въстание.[8] В началото на въстанието четите на Атанас Мурджев, Тома Пожарлиев, Григор Манасиев, поручик Иван Топчев и Никола Дечев със 152 души се намира в Кратовско. Там се сражават на 25 септември над Луково 15 часа и дават 8 жертви, сред които и войводите Григор Манасиев, Иван Топчев и Никола Дечев.[9]

След това Мурджев се изтегля в България, където става войвода на новоорганизирана чета от 400-500 души, заедно със Сотир Атанасов, Никола Пушкаров и Ганчев. В неговата чета е и Григор Соколов - Ляме, който след последвал скандал между двамата минава на страната на сръбската пропаганда в Македония.[10] Четата води боеве с турски аскери при Крива паланка и Долна Любата. След потушаването на въстанието войводата Мурджев пази въстаническото знаме в своя дом, а през 1943 година го предава на Главния военен музей.[11]

Четата на Мурджев на бивак.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четите на Яне Сандански и Дончо Златков и в нестроевата рота на 13 кукушка дружина.[12]

През май 1913 година е избран за член на революционния щаб на Тиквешкото въстание. След Междусъюзническата война се установява в България.

През Първата световна война получава задача от командването на българската армия да прочиства Македония от чети на сръбската пропаганда.[13] Участва в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод.[14]

Почива в Тетевен на 21 април 1944 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.5
  2. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55-56, ISBN 9549514560
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  4. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 78 – 80.
  5. Дино Кьосев, Гоце Делчев. Писма и други материали, стр.89
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  7. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.243.
  8. Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия
  9. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I
  10. Кръстю Лазаров, Спомени
  11. Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 474.
  13. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 31, 59.
  14. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 292.
     Портал „Македония“         Портал „Македония