Григор Тотев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григор Тотев
български революционер

Роден
Починал
Григор Тотев в Общомедия

Григор (Глигор) Иванов Тотев, известен като Григор Тотето,[1][2] е български революционер, кукушки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тотев е роден в 1868 година в гевгелийското село Сехово, тогава в Османската империя, днес Идомени, Гърция. Завършва I клас в българската гимназия в Солун в 1892 г. В 1894 година влиза във ВМОРО, привлечен от Гоце Делчев[3] и Атанас Мурджев и работи като книжар при Петър Сарафов. Работи като учител в Долна Джумая (1895), Горна Джумая (1896/1897), Баялци и Мачуково (1898 – 1900) и Шльопинци (1901).

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

В тия два хана-хотели, които бяха един до друг постоянно се навъртаха Васил Панчев, поп Стамат Танчев, Атанас Мурджев и Григор Иванов Тотев. Тия четиримата бяха най-доверените помощници на Даме Груев. Чрез тях се уреждаха тайните срещи на Даме Груев с лица идващи от провинцията поорганизационни работи; на тях се възлагаха работи от сериозен характер, те бяха в постоянен конкакт с всички терористи и чрез тях се изпращаше и получаваше тайната поща от провинцията.[4]
Кръстьо Българията, Милан Делчев, Григор Тотев, Александър Хаджиилиев от Порой, Аргир Манасиев и Атанас Николов от Мачуково
Григор Тотев като млад

След Солунската и Баялската афера, избухнали в началото на 1901 година, Тотев е търсен от властите и през февруари е принуден да премине в нелегалност заедно с гевгелийския учителител Аргир Манасиев и стояковския Ташко Мицев от Шльопинци.[5] Тотев става секретар на четата на Кръстьо Българията. От август 1901 година е самостоятелен войвода в Кукушко. През октомври 1901 година наказва предателя на четата на Андон Кьосето от Калиново.[6] През 1902 година негов четник е Туше Георгиев – Голямата гайда[7], а също и Христо Мицов и Дино Крундурски, който през юни 1902 година убива пъдаря на село Смол Лани Ислам и след това е убит от контрабандисти[8].

През март 1903 година се разболява тежко и заминава на лечение в италианска болница в Солун, след което през Пирея се прехвърля по море в България. През 1915 година е опериран и му е изваден единия бъбрек. По-късно работи като архивар-регистратор и домакин в Македонската кооперативна банка.[9] Членува в Гевгелийското братство и в Илинденската организация[10].

Умира на 11 юли 1934 година, преди това написва кратки спомени, публикувани през 1939 година в списание Илюстрация Илинден[11].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 – 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 28.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 97.
  3. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 349.
  4. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55-56, ISBN 9549514560
  5. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 359 – 360.
  6. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 73, ISBN 9549514560
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.28
  8. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.261-262.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168 – 169.
  10. Илюстрация Илинден, 1934, бр.58, стр.15
  11. Илюстрация Илинден, бр.110, стр.14
     Портал „Македония“         Портал „Македония