Ташко Мицев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ташко Мицев
български революционер

Роден
Починал

Ташко Мицев Трайков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мицев е роден в 1876 година в гевгелийското село Шльопинци, тогава в Османската империя, днес Доганис, Гърция. По професия е учител и преподава в Стояково. Влиза във ВМОРО, заедно с баща си Мицо и брат си Христо.[1] След Солунската и Баялската афера, избухнали в началото на 1901 година, Мицев е търсен от властите и през февруари е принуден да премине в нелегалност заедно с гевгелийския учителител Аргир Манасиев и мачуковския Григор Тотев.[2] Мицев става нелегален четник при Кръстьо Българията, от март е самостоятелен войвода[3] в Кукушко.

На 27 юни 1901 година четата на Ташко Мицев, Андон Кьосето, Христо Гонов Кюрюшев от Стояково, Дино Крондирски, Кара Васил и Трайчо Шереметлийски от Шереметлия отсядат в село Калиново, Кукушко. Предадени са от Христо Пецанов (Пецев) от Калиново и на 28 юни четата е обградена в къщата на дядо Дончо Петков от турската контрачета на войска от Дойран и Кукуш. Четата пробива с щурм обръча, но тежко ранените в краката Ташко Мицов и Христо Кюрюшев се връщат в къщата и се сражават цяла нощ и през деня на 29 юни, когато в 5 следобед войската запалва къщата и двамата загиват. Турците дават доста убити войници, както и 5 души башибозук, сред които и субашията от Чугунци Ешрев. Ръководителят на калиновския комитет на ВМОРО Дино Панов Захов е принуден да стане нелегален в четата на Григор Тотев, а брат му Мицо - в четата на Андон Кьосето. На 20 октомври Дино Караколев от Драгомирци по заповед на Григор Тотев изпълнява смъртната присъда над предателя Пецков.[4][5]

Илия Докторов пише:

Така на 29 юни, на самия Петровден, загинаха геройски и мъченически двамата левенти-революционери Ташко Мицов и Христо Кюрюшев. Останките на двамата изгорели революционери били прибрани от развалините на изгорялата къща и били погребани в гробищата на с. Калиново при стечението на много народ.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  2. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 359 - 360.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001.
  4. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 72-73, ISBN 9549514560
  5. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.149-155.
  6. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 74, ISBN 9549514560
     Портал „Македония“         Портал „Македония