Трайче Доревски
| Трайче Доревски | |
| български общественик | |
 Доревски със сестрите си Мария и Огнена, 90-те години на XIX век. Т. К. Апостолов, София | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Трайко (Трайче) Христов Доревски е български общественик, публицист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Трайче Доревски е роден на 20 юни 1876 година в град Ресен, тогава в Османската империя.[1] Родът му произхожда от село Нъте. Братовчед е на Андрей Ляпчев, а баща му се занимава с грънчарство.[2] Учителства в Ресен. Неговият ученик Симеон Радев го описва така:
| „ | Пръв въведе в ресенското училище съвременния начин на преподаване и създаде в него нов ред и нова атмосфера. Мечтателна природа, той, като всички мечтатели, излъчваше голямо очарование. Ние учениците много го обичахме и с голяма радост ходехме на училище.[2] | “ |
Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] След това преподава в Съботско, Охрид и други населени места. Член на Цариградския революционен комитет (1894 – 1895) и на революционния комитет на ВМОРО в Ресен (1895). През 1894 година участва на Ресенското съвещание на ВМОРО заедно с Христо Татарчев, Даме Груев, Пере Тошев, Атанас Лозанчев, Георги Пешков, Григор Попев, Александър Чакъров, Александър Хаджипанов, Тодор Станков, Атанас Мурджев и Никола Наумов[4]. Съвещанието съвпада с освещаването на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, за което събитие Трайче Дорев пише своята „Мелодрама“. По-късно учителства в Сяр.
Емигрира в България и дълги години е гимназиален учител в София и редактира вестниците на Демократическата партия „Знаме“ и „Пряпорец“.[5]
През 1909 година основава списание „Семейно огнище“ и се занимава с научноизследователска дейност.[2]
На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Ресенското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.[6]
От 1921 година е назначен в Първа мъжка гимназия, но е командирован на работа в Училищния музей при министерството на народното просвещение.[1]
Умира на 19 януари 1945 година в София.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Доре от Нъте | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Дорев (1762 – ?) | Йоан Дорев (1765 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Дорев | Ляпче Дорев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Дорев | Тодор Дорев | Трайче Доревски (1876 – 1945) | Тасе Търпов | Неда Цепенкова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аце Дорев (1871 – 1941) | Панчо Дорев (1878 – 1938) | Линка Хололчева | Христо Хололчев | Иван Дорев (1866 – 1942) | Андрей Ляпчев (1866 – 1933) | Констанца Петрович (1887 – 1942) | ? | Георги Ляпчев (1852 – 1910) | Катерина Бъндева | Евтим Ляпчев (1858 – ?) | Христо Ляпчев (1854 – 1910) | Никола Ляпчев (1860 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирил Дорев (1913 – ?) | Крум Хололчев (1915 – 1986) | Йордан Бомболов | Богданка Бомболова | Преслав Ляпчев (1886 – 1916) | Анастас Ляпчев (1886 – 1945) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 56.
- ↑ а б в Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, 1967, УЧЕНИК В РЕСЕН
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Мирчев, Б. Спомени на някои активни дейци в македонското революционно движение, ИИБИ, т. 6, 1956, с. 482-497
- ↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
- ↑ Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 147.
