Св. св. Кирил и Методий (Ресен)
| „Св. св. Кирил и Методий“ „Св. св. Кирил и Методиј“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Ресен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Република Македония |
| Населено място | Ресен |
| Посветен на | Кирил и Методий |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Ресенско |
| Изграждане | 1894 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия | |
„Св. св. Кирил и Методий“ (на македонска литературна норма: „Св. св. Кирил и Методиј“) е късновъзрожденска църква в град Ресен, Преспа, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Издигната е в края на19 век и е осветена на 27 август 1894 година от българския владика Григорий Охридски и Преспански.
Ресенчанинът Симеон Радев пише за освещаването на църквата:
| „ | ...намерих българската църква довършена и ставаха вече приготовленията за нейното освещаване. Имаше атмосфера на национално ликуване. На едно дълготрайно унижение се туряше край. В 1872 година след упорити борби старата и единствена църква в Ресен бе останала у гъркоманите. Двадесет и две години ние се черкувахме в училището, което неделен ден и през празниците се обръщаше на параклис... Лишението на българите в Ресен от своя църква се чувствуваше във всички градове наоколо като някакво петно за града ни и когато най-после се реши да се почне построяването на нов български храм, многобройни помощи се стекоха отвън. Те бяха обнародвани в екзархийския вестник „Новини“ и съставляват паметно свидетелство за чувството на национална солидарност, което владееше в тая част на Македония, плод на еднакви изпитания и устреми. Помощи се пратиха от Битоля, от Прилеп, Крушево, от Охрид, от Струга. Те идеха от разни съсловия: учители, търговци, занаятчии. Еснафите фигурират в голям брой със своите пожертвования. Които не са могли да пратят пари, подарили вино. Между дарителите фигурират и жени.[1] | “ |
Лидерите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация използват тържествата за освещаването на църквата за провеждането на първия конгрес на организацията.[2]
-
Тържествата при освещаването на „Св. св. Кирил и Методий“ -
Стара снимка -
Кръщение на Свети цар Борис I
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Радев, Симеон. Ранни Спомени. София, Български писател, 1969. с. 263 - 264. Посетен на 14 март 2014 г.
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр.55. (Спомени на Христо Татарчев)
