Св. св. Кирил и Методий (Ресен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Св. св. Кирил и Методий“
„Св. св. Кирил и Методиј“
Sv. Kiril i Metodij - Resen 01.JPG
Общ изглед
Map of Resen.png
41.0917° с. ш. 21.0092° и. д.
„Св. св. Кирил и Методий“
Местоположение в Ресен
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Ресен
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Ресенско
Време на изграждане 1894 г.
Съвременен статут действащ храм
„Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия

„Св. св. Кирил и Методий“ (на македонска литературна норма: „Св. св. Кирил и Методиј“) е късновъзрожденска църква в град Ресен, Преспа, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия. Издигната е в края на19 век и е осветена на 27 август 1894 година от българския владика Григорий Охридски и Преспански.

Ресенчанинът Симеон Радев пише за освещаването на църквата:

...намерих българската църква довършена и ставаха вече приготовленията за нейното освещаване. Имаше атмосфера на национално ликуване. На едно дълготрайно унижение се туряше край. В 1872 година след упорити борби старата и единствена църква в Ресен бе останала у гъркоманите. Двадесет и две години ние се черкувахме в училището, което неделен ден и през празниците се обръщаше на параклис... Лишението на българите в Ресен от своя църква се чувствуваше във всички градове наоколо като някакво петно за града ни и когато най-после се реши да се почне построяването на нов български храм, многобройни помощи се стекоха отвън. Те бяха обнародвани в екзархийския вестник „Новини“ и съставляват паметно свидетелство за чувството на национална солидарност, което владееше в тая част на Македония, плод на еднакви изпитания и устреми. Помощи се пратиха от Битоля, от Прилеп, Крушево, от Охрид, от Струга. Те идеха от разни съсловия: учители, търговци, занаятчии. Еснафите фигурират в голям брой със своите пожертвования. Които не са могли да пратят пари, подарили вино. Между дарителите фигурират и жени.[1]

Лидерите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация използват тържествата за освещаването на църквата за провеждането на първия конгрес на организацията.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Ранни Спомени. София, Български писател, 1969. с. 263 - 264. Посетен на 14 март 2014 г.
  2. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр.55. (Спомени на Христо Татарчев)
     Портал „Македония“         Портал „Македония