Иван Татарчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Татарчев
Главен прокурор на Република България
Мандат17 февруари 1992 година – 21 февруари 1999 година
Назначен отЖелю Желев
ПредшественикМартин Гунев
НаследникНикола Филчев
Лична информация
Роден
29 август 1930 г.(1930-08-29)
Починал
24 декември 2008 г. (на 78 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища,
София, България[1]
Националностбългарин
ОбразованиеСофийски университет
Професияюристадвокатпрокурор
Портал Портална икона Правосъдие

Иван Николов Татарчев е български юрист, главен прокурор на България от 1992 до 1999 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Татарчев е роден на 29 август 1930 година в София. Неговият дядо Михаил Татарчев е брат на Христо Татарчев, един от създателите на ВМРО, а чичо му е Асен Татарчев, деец на ММТРО. Другият му дядо Иван Крафти е първият главен прокурор към Върховния административен съд след 1912 година.[2]

През 1952 година Иван Татарчев завършва право в Софийския университет. От 1956 до 1961 година работи като адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград. От 1958 година до 1961 година е лишен от право да упражнява професията си по политически причини. През това време работи като каменоделец 5 години, след което му се възстановяват правата да практикува.

През периода от 1966 година до 1990 година е адвокат в София. Реабилитиран е като репресиран от комунистическата власт. С указ на президента от 19 февруари 1992 година до 19 февруари 1999 година Иван Татарчев заема длъжността главен прокурор на България.

Иван Татарчев е сменен от Никола Филчев на поста Главен прокурор на Република България.

Убеждения[редактиране | редактиране на кода]

Иван Татарчев се представя като потомствен патриот и националист. По думите му неговият чичо е осъден на смърт през 1945 г. в Скопие като „великобългарски шовинист“ и той се превръща в негова „пътеводна звезда“.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Татарчев
(1845 – 1925)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
Татарчев
 
Михаил Татарчев
(1864 – 1917)
 
Виктор Татарчев
(? – 1937)
 
Христо Татарчев
(1869 – 1952)
 
Божирад Татарчев
(1870 – 1940)
 
Георги Татарчев
(1868 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светла Татарчева
 
Никола Татарчев
(1898 – 1978)
 
Царева Татарчева
 
Асен Татарчев
(1893 – 1970)
 
Михаил Татарчев
 
Христо Татарчев
 
 
 
Симеон Татарчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Татарчев
(1930 – 2008)
 
 
 
Михаил Татарчев
(1924 – ?)
 
Филип Татарчев
(1924 – 1998)
 
 


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]